Има думи, за които гражданите и журналистите рискуват съдебен процес и една от тези думи е „престъпник“, ако по невнимание квалифицират конкретно лице, преди да е осъдено на последна инстанция. Това обаче не важи, когато добросъвестно се цитират американските тайни служби и американския посланик Джон Байърли. Те са написали черно на бяло в докладите си, изтекли в Wikileaks следното:
Първа инвестиционна банка (FIB), основана през 1993 г. от Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев е със средства с неясен произход. Те продължават да са собственици, заедно с две офшорки от Кайманските острови и англо-нормандските острови (б. Ред. Джърси и Гърнси). Европейската банка за реконструкция и развитие (EBRD), която в началото им беше поддръжник и инвеститор, наскоро ни каза, че участието им във FIB се счита за черно петно в историята им. Сега се смята, че с единия крак FIB е стъпила в законния бизнес с търговия на дребно и е позната като една от най-агресивните и излъскани банки, едновременно със съществуването си в най-тъмните сфери на престъпния свят.
От тук и извода: Цеко Минев представлява „най-тъмните сфери на престъпния свят“! Как да повярваш, че банкерът Цеко Минев, председател на Българската федерация по ски, и фирмите около него, имат най-добри намерения от обществен и екологичен интерес, познавайки методите им на действие.
Ето само част от „творческата му биография“:
– концесионерът на ски зона Банско – офшорната фирма „Юлен“ Д, експлоатира незаконно 64,7 хектара (!) повече извън концесията си от 99,5 хектара. При това в Национален парк под закрилата на ЮНЕСКО;
– Собственикът на лифтовете в ски зона „Алеко“ на Витоша – също офшорната фирма „Витоша ски“, взривява или премества 400 морени при получено разрешение за 19 (!);
– „Витоша ски“ не ремонтира закупените през 2007 г. след неясен търг от Столична община лифтови съоръжения, като непрекъснато се оплаква, че законодателството и бившият вече директор на Природен парк Витоша й пречат – нещо, което въобще не е вярно, а също така би трябвало да е задължена да направи по странно неразсекретения договор за приватизация;
– „Витоша ски“ провали ски сезона на Витоша през последната зима, която бе най-снежна от дълги години насам, отказвайки да пусне лифтовете и да почисти пистите;
– В условията на монопол на Банско и Витоша картите за ски поскъпват всяка следваща година и не отстъпват на австрийските. За разлика от качеството на предлаганата услуга;
Сайтът милионерите.ком оценява състоянието на Минев на 80 мил лв според Класация на вестник Пари: „Топ 100 на най-богатите в България” от 07 април 2007, От тогава насам, богатството му се е увеличило неколкократно. Изкачва се в класацията от 23-то на 7-о място, основно поради значителното увеличаване на капитала на ПИБ, в която той държи 31.83%. (тази класация разбира се не отчита редица нови промени в обстановката).
Но стига сме надничали в чинията му. Едва ли методите му се различават съществено от тези на глутницата, приватизирала народното имане и продължаваща с държавна протекция да граби. Но в ненаситната си алчност те протягат ръце и към българската гора и природа, така нежно и сладостно описани от родните поети и писатели. А трябва да ги запазим и за бъдните поколения. Видяхме какво стана с Черноморието ни, грозно презастроено и негодно за нормален туризъм.
Мнозина са чели „Летопис на смутното време” на Вера Мутафчиева. Проточилия се преход силно напомня този период от историята ни. Имаме си „рая” и каста на „еничарите” и „спахиите”. Тази „еничарска” каста бе сформирана , за да служи безрезервно на интересите на трансформиращата се в капиталисти номенклатура. Видели, че старата държава отива в небитието, направиха всичко възможно, за да запазят привилетиите си и дезертираха от службите по охрана на държавността . Така поставиха началото на голямото криминално „размирие” , ставайки „кърджалии”, точно както предшествениците си преди около три века. Корумпираните „султани” и „везири” на новата ни държава, правеха всичко възможно, да не им пречат и да вземат своето от набезите им. Дори узакониха „размирието”, давайки им титли, длъжности и санджаци за управление. Сега е настъпило времето на уседналото размирие. Получили титлата „аяни”, т. е. банкери, крупни собственици и капиталисти с власт над заграбеното. От време навреме теглят куршума, или ножа на някой самозабравил се, но това не променя картинката.
А раята? Тя си остава същата. Гледа да не се навира в очите на държавата и новите „аяни”. Ако успее да скъта някой грош от тях е щастлива. Тези, на които им е дошло до гуша, емигрираха тогава към Русия и Бесарабия, а сега на Запад. Двете касти, т.е. класите на раята и аяните съществуват паралелно, като първата тайно се надява, че ще се появи някой Мустафа Байрактар и Махмуд хан ІІ, които да сложат край на еничарския произвол. А може би някой голям „брат”, но уви, „ взорът нищо не види!”. Най-страшното е, че на „раята” днес и липсва възрожденски плам и идеал, каквито имаше преди два века, за да се самоорганизира. И остава само място за клетвите…
И зачете глухо попът, Със страшните думи.
Брада му трепери… Деня та е се в ума му,
Молитва ли, клетва ли бе – Нощя я бълнува,
Той се начумери. И трясъка от камъните
И отстъпи от колеца, В съня си той чува.
Наведе се леко, По някога тайна сила
Камък зе, фърли и рече: Към тамо го тика.
„Проклет да е Цеко!“ Тя на сън го вика.
От тогава край туй място Гаче всякой камък има
Кой мине, замине, Уста, уши, очи,
Се същите думи казва, И му дума: „Проклет! Проклет!“
Се същото чини. И той бяга потен, тръпен…
Пътник ли, овчар ли някой На душа му гряшна
Минува из друма, Мир и радост веч не дава
Като хвърли камъка си, Грамадата страшна.
„Проклет да е!“ дума.