Loading...
Светът е в невиждана енергийна криза, която особено силно удря Европа. Цените на основните горива, които стоят зад производството на електричество – въглища и природен газ – растат с незапомнени темпове. Само за последните 6 месеца газът на холандския хъб е скочил с 217%, а австралийските въглища за износ – със 103%. Дължи се основно на гигантския скок на потреблението, който предлагането не може да задоволи. Нефтът малко изостава, защото пандемията все още ограничава движението и особено полетите. Но това е само временно.
Всичко това е напълно логичен резултат след години политики за ограничаване на инвестициите в търсене, проучване и добив на изкопаеми горива, които през 2020 г. достигнаха безумни нива – не само държавите, но дори и частните пари ги напуснаха. В Европа усещаме удара особено силно, защото тук се добавят и разходите за въглеродните емисии при изгаряне на горива, които вече достигат рекордните 62 евро/тон СО2.
В резултат, от края на месец юли червените цветове напълно превзеха картата на борсовите цени на тока. Даже се наложи скалата да се удължи във виолетово-розова гама. Първи бяха ударени енергийно-интензивните индустрии. След тях го усетиха и всички останали бизнеси. Скоро лавината ще помете и домакинствата. Газохранилищата в Европа са празни. С първите студове ще настъпи катастрофа, която вече няма как да бъде избегната.
Поглед върху цените на тока от началото на септември ясно показва кои европейски страни все пак имат шансове за оцеляване в такива условия – Полша и България. Общото между тях е, че в най-голяма степен разчитат на местните си евтини въглища, а не на внос на газ или черни въглища. В България, разбира се, голяма роля играе и АЕЦ Козлодуй. Тя обаче съвсем скоро ще затвори един блок за едномесечен планов ремонт. И тогава отново ще чакаме миньорите и ТЕЦ-овете да работят на пълна мощност. Те ще осигуряват над 60% от тока. Същото ще се случи и през зимата, когато товарът на системата надхвърли 7000 MW и дори всичките големи ВЕЦ няма да са в състояние да покрият значим дял. А временните енергийни източници (слънце и вятър) няма смисъл дори да се споменават – те обичат както нощния, така и зимния сън.
Ако вече бяхме затворили мини Марица-Изток и разчитахме на газови централи, щяхме да бъдем изложени изцяло на милостта на Газпром и рекордните цени на газа по света. Днес мините все още ни защитават, но натискът от европейските политики и пазари се усилва. А утре?
