Loading...
Световният елит се събира в Глазгоу (COP26) да обсъжда ограничаване на въглеродните емисии и пълната декарбонизация на световната икономика във възможно най-спешен порядък. Това е доста парадоксално, тъй като се случва на фона на ежедневни новини за нови рекорди в потреблението и цените на въглищата, газа и нефта, както и растяща инфлация и тежка енергийна криза, особено в Европа. Тук обаче искам да обърна внимание на факти и аргументи от друго естество, които остават напълно неотразени от медиите.
Wood Mackenzie е сред водещите консултантски компании в света на енергията и суровините. Преди седмици публикуват кратък доклад, с който адресират COP26:
„Mission impossible: supplying the base metals for accelerated decarbonisation„
Основното послание е пределно ясно от самото заглавие: „Мисията невъзможна“
Докладът прави преглед на 5 базови метала (алуминий, мед, никел, цинк и олово), които са безусловно необходими за енергийния преход. Разглежда базов сценарий (ETO; Wood Mackenzie’s Energy Trаnsition Outlook), който сам по себе си изисква огромен ръст на потреблението на метали – удвояване до 2040 г. Този базов сценарий е сравнен със сценариите за бърз преход (Accelerated Energy Transition, AET-1.5 & AET-2.0).
АЕТ-1.5 изисква 5 пъти повече метали за технологиите на енергийния преход през 2040 г. в сравнение с 2020 г.
Медта е абсолютният рекордьор: При АЕТ-1.5 напълно нови проекти трябва да осигурят добив на мед от 19 млн. т. годишно до 2040 г. или да удвоят световния добив спрямо днес (около 20 млн. т.) като тази мед отива само за иновативни енергийни технологии. Такива проекти няма как и откъде да се появят в рамките на 20 г.
Увеличението на нивата на рециклиране близо до практическия максимум може да осигури само незначителна част от допълнителното потребление.
Изводът е пределно ясен: „AET verdict: supply requirements are impossible“
Забележете, че анализът се ограничава само до пет метала и изграждането на електромобили, зарядна инфраструктура, слънчева и вятърна енергия и батерии за съхранение. Докладът не адресира нуждата от базова електрификация, инфраструктура за производство, транспорт и потребление на водород, нито многото технологично-специфични суровини като литий, графен, сребро, индий, редкоземни елементи и платинови метали. А добивът на някои от последните трябва да се увеличи десетки и стотици пъти, за да отговори на нуждите на енергийния преход с познатите технологии.
Това е реалността. В Глазгоу ще обещават и правят някакви сметки, но без кръчмар. А в контекста на енергийния преход това е минната индустрия, която според Wood Mackenzie ще има нужда от 2 трилиона долара инвестиции в следващите 15 г., за да може да осигури нужните количества. Последното, разбира се, означава десетки хиляди нови мини повече в сравнение с базовия сценарий и неизбежното тотално замърсяване и унищожение на природата на огромни територии. Защото „най-добрите налични техники“ за добив не са на власт, когато се действа в Третия свят, бързо и на всяка цена.
Не ми звучи много „зелено“ и слава Богу няма как да се случи.
Ето и самият доклад за по-любознателните: https://www.woodmac.com/…/cop26-why-base-metals-should…/
