Loading...
Никога не съм предполагал, че стигнем до тук, но е факт – България пласира по-евтино своя дълг, отколкото САЩ. И влизането в еврозоната само ще го направи още по-евтин. България (ДЦК) – 3.0-3,5 % – основен фактор еврозона, САЩ Treasury Notes) 4,2% – 4,5%, Евробондове (Еврозона) 2,5% – 4,0% /зависи от държавата!!/. Забележете също много важен детайл – доходността за дълговите книжа на отделните страни в Еврозоната варира и тези, с по-влошени дългови позиции, съответно плащат повече. И това се плаща през бюджетите на съответната държава, не от общ кюп, както твърдят „експертите“ на Възраждане.
ЕЦБ поддържа финансовата стабилност чрез монетарна политика (напр. покупка на облигации), но това не замества националните бюджети. Твърдението на „Възраждане“ е погрешно и служи за политическа реторика. България, именно заради добрите си позиции, ще продължи да плаща под средните нива на доходност на държавни облигации в Еврозоната, разбира се, ако не позволим подобни екстремисти и нови популисти да ни извадят от коловоза на предсказуемостта и да финансираме налудничава политика.
Да уточним това не означава, че американските трежърите са по-малко търсени, просто все още се смятат за сигурни, следвани от германските евробондове, като разликата се стопява именно благодарение на предсказуемостта в политиката на ЕЦБ. Българските ДЦК и досега се движеха в тандем с германските бундове с лека премия. По-високата доходност на дълговите книжа на САЩ е по-висока поради по-агресивната монетарна политика на Федералния резерв и инфлационния натиск, провокиран от политиката на Тръмп.
Всъщност най-слабото място на критиците на влизането на еврозоната е, че нищо ново не са научили. Оставете ги да се развихрят на теми статистика на кризата в еврозоната, в типичния им стил на соца „империалистическия Запад всеки момент ще се разпадне“ – което просто е концентриран израз на идеологически мотивиран свръхфокус върху реални, но най-вече хиперболизирани проблеми на „врага“. Западът все гниеше и гниеше, но все оставяше по-устойчив, по-проспериращ и по-усмихнат, а тези пропагандатори оставаха все по-убедени в техните цифри и все по-начумерени от растящото разминаване между твърдения и реалност.
Та като ги оставите да се развихрят до кресчендо, ги попитайте какво от тези заплахи, рискове, тревоги е различно от сегашния момент в който през твърдия курс инкасираме всички вдишвания и издишвания на еврозоната. Воят им е, че ги лишаваме от възможността с едно решение на НС да свалят борда, да направят нова КТБ – и така да ни потопят отново в криза.
