Но хроничното увеличаване на минималната работна заплата вреди много на хората с по-ниска квалификация (които понесоха най-тежкия удар от пандемията) и непосредствено навлизащите в пазара на труда. Под „вреди много“ имам предвид, че прави назначаването им трудно, т.е. превръща поне някои от тях в принудително безработни.
Увеличаването на осигурителния праг е още по-вредна мярка. Тя прави бизнес средата у нас по-скъпа и по-трудна за прогнозиране от предприемачите. Колкото повече се увеличават разходите им, особено за индустриите, които могат да мигрират веднага или почти веднага, като ИТ отрасъла, толкова по-непривлекателна става България като инвестиционна дестинация. През последните няколко години видяхме, че сме много добри в това да прогонваме ключови инвеститори, а сега явно се опитваме да се освободим и от „по-малко значимите“ такива. Да не забравяме, че Сърбия, която е извън ЕС, ни е осезаем конкурент, който дръпна много в развитието си само за няколко години, а с подобни решения управляващите според мен изпращат още повече бизнес натам, което ще забави нарастването на стандарта на живот у нас.
Освен това няма да постигне целта да се попълнят дефицитите в държавното осигуряване, особено когато има по-малко бизнеси, отколкото би имало иначе, които плащат въпросните по-високи осигуровки. Всички „осигурителни“ системи трябва да се приватизират и държавата е редно да спре да подрива бизнес средата в предварително провалени опити да ги коригира.