Проблемът, който сега не може да бъде решен, се задълбочава от средни предшестващи развития и недоразвития.
През 2012 г. бяха забранени проучванията за производство на природен газ от шисти, а след това „реформаторските усилия“ бяха насочени към прекратяване на вече сключени договори (с инвеститорите в ТЕЦ Марица Изток 1 и 3), които през 2021 г. са изключително изгодни за НЕК (а в предишни зими спасяваха енергопотреблението на България, а един път и на Цариград), не бе разработен и представен в ЕС план за защита, използване на жизнения цикъл и преоборудване на ТЕЦовете на местни енергоизточници и не бе допуснато инвестиране в проучване и използване на технологии за производство на газ от битови отпадъци, от газ-хидрати и сероводород от Черно море. Освен това бе забавено и използването на фотоволтаици за собствено електропотребление. В същото време продължи кръстосаното субсидиране на битовите потребители и избрани предприятия в електропроизводството.