Loading...
Икономистите все още смятат, че има светлина в края на тунела. Икономиката на фондовите пазари и дериватите изгоря в огъня на кризата, но на нейно място ще дойде една нова промишлена революция, чийто лидер ще е не Китай, а САЩ.
В продължение на две десетилетия промишленият потенциал на страните намалява. Оказа се, че Китай и неговите съседи в Югоизточна Азия здраво държат в ръцете си жезъла на световната промишленост. Но икономическите модели, при които американци и европейци купуват китайските стоки срещу пари взети на заем от целия свят, сега се провалят пред очите на всички. На дневен ред е нов икономически модел, обещаващ светло бъдеще на развитите икономики.
Преди всичко става дума за това, че придобитият от САЩ в навечерието на кризата иновационен потенциал умножава глобалните размери на стоковите пазари (локализация, отделяне внимание на личните предпочитания, социалните мрежи), скоро ще даде мощен синергичен ефект. Промишленото производство ще се върне зад океана и ще възроди американския пазар на труда и цялата икономика на страната. Това ще е началото на нов икономически цикъл, който ще продължи през следващите три десетилетия.
На новата икономическа революция е посветена книгата на Питър Марш – редактор във Financial Times, в която той описва основните тенденции довели до необходимостта от нова промяна в индустриалните отношения. Озаглавена е – „Новата индустриална революция, потребителите, глобализацията и края на масовото производство”.
През 2000 година на богатите страни се пада 73% от промишленото световно производство – пише той, а на развиващите се – 27 процента. За следващите пет години този показател при развитите страни спада на 69 процента, а през 2011 година балансът окончателно се променил. На развитите страни вече се падали едва 54% от световното производство. За всичко е виновен Китай. Ако делът му в световното производство през 2000 година възлиза на 7%, то през 2005 година той нараства на 9,8 пункта, а след още шест години на 19,8 процента. Сега делът на Китай в световното производство е по-голям от този на САЩ. Това е историческо събитие защото до 2011 година в продължение на 100 години САЩ успява да задържи лидерската позиция в световното производство.
Причините за новата индустриална революция
Но както смята Марш – лидерството на Китай ще отиде в миналото през следващите няколко години. Той изброява причините за връщането на производството в развитите страни:
Новите технологии. В света например се наблюдава промяна в новите технологии. САЩ и Европа постигнаха успехи в областта на 3D технологиите на печата. Това им даде възможност да развият цяло ново производство. На тяхна страна са и новите възможности на автоматизацията и роботизацията на производството.
Индивидуализация на продуктите. Потребителите нямат нужда повече от масови стоки, на тях им трябват гаранции, че всички съвременни приспособления до промишлените машини ще са съобразени с личните им специфични нужди. Ако производството е там където ще се продават стоките след това, то внасянето на промени ще стане много по-лесно. Компаниите ще трябва да произвеждат стоките си в развитите страни, ако искат да ги продават на жителите им, които все още са най-богатите на планетата. Веригата на доставките изглежда твърде сложна. Управлението на доставките на дълги разстояния става все по-трудно и по-трудно. Цената на доставките е голяма, а и те пораждат редица съпътстващи проблеми като например еконологични (биоикономически) такива – т.е. проблеми на организмите и средата, която обитават.
Ръстът на заплатите в развиващите страни. Разходите за производство в развиващите се страни бързо нарастват заради увеличаването на заплатите, което ги лишава от единственото им конкурентно предимство. В резултат на това компаниите все по-рядко намират причини да прехвърлят производствата си в тези страни.
Първите признаци на промяната. На пръв поглед изглежда, че няма никаква промяна. От 2010 до 2011 година делът на развиващите се страни в световната икономика нараства от 43,4 на 46 процента. Увеличение с 2,6 пункта – това е значително постижение.
Въпреки това Марш смята, че промяната се случва. Голяма част от ръста на дела на развиващите се страни се дължи на Китай. Китайският дял в световната икономика е нараснал с 2,2 пункта, докато общият дял на развиващите се страни е отбелязал ръст от 0,4 пункта. Редица показатели обаче сочат, че китайската икономика е отбелязала забавяне за последните шест месеца и запазването на досегашния темп на растеж ще е трудна задача.
От 2010 до 2011 година делът на САЩ в световното производство също е отбелязал спад от 19,2 на 18 процента. При Япония спадът е от 11% на 10,2%. Но дори и сега големите американски концерни като – General Electric, Caterpillar и Ford, обявиха плановете си за рязък скок на инвестициите си в производството. Това може да доведе до значително ускоряване на икономическия ръст на страната през следващите няколко години. Ето защо слабите резултати за 2011 година не дават пълната картина. Разбира се, трудно е да се твърди, че делът на развитите страни ще достигне равнището от 1900 година от 87 процента или това от 2006 година от 66%. Но има всички шансове американската икономика да отбележи ръст или в най-лошия случай да не продължи да се понижава със сегашните темпове. Следователно растежът на развиващите се страни като цяло и на производството вчастност ще се пренесат малко по-бавно към Китай. Ако първата индустриална революция засегна икономиките само на развитите страни, то новата индустриална революция ще се отрази на индустрията в световен мащаб. Първоначалният ефект обаче ще бъде забелязан предимно в богатите страни. Както и през 19 век индустриалната революция ще стане двигател за ръста на производството на Запада.
Цикли на промишлената революция
Тенденцията, за която става дума вече се наблюдава в световната икономика. Става дума очевидно за цикличните процеси. До 19 век в продължение на няколко века Китай е сред страните с най-добра промишленост. Все пак това не привлякло вниманието на икономистите, тъй като по онова време световното производство е било изцяло свързано с човешкия фактор, а не с технологиите. През 1800 година страните, които сега считаме за развити, са били движещите сили на световното производство. Населението им било голямо, а това означавало и че тяхното производство щяло да нараства по-бързо. През 1900–та година делът на развитите страни в световното производство е 71%. На страните от Запада се падат 29 процента. Делът на Китай по това време е 33%, което е малко повече от показателя на Индия.
Тогава се случила първата индустриална революция – рязко нараснала производителността на труда, появили се първите крупни фабрики, които можели да произвеждат всичко – от текстил до станове. В резултат на това страните с по-малък брой на населението, а с това и на потенциално по-малко работна ръка, за пръв път не успели да увеличат дела си в световното производство. Плодовете на технологичната революция били разпределени много неравномерно. От Великобритания, станала нейна родина , те се разпространили в САЩ и Западна Европа. Съвременните развиващи се страни дефакто останали в кулоарите на революцията. И в резултат на това към 1900 година делът на Китай в световното производство се стопил на 6 процента. Делът на развиващите се страни спаднал до 13%, а те се превърнали в един вид „Спящи икономики”. Обратно делът на Запада в световното производство нараснал на 87%.
Превод: Мартин Иванов
Източник: finmarket.ru
