Бедността в статистиката не е това, което е в действителност

По повод първомайските реторически гимнастики на президенти, социалисти в парламента и извън нето, както и на половина синдикалисти, не е безполезно да се знае следното.

Бедността в статистиката не е това, което е в действителност.

Тези „данни“ са плод на административно определяне на „прага на бедността“, който в съответствие с двата прилагани метода на изчисление се разпространява на други данни (като „отопление“ и т.н.) след всяко качване на критерия нагоре.

Най-точен измерител може да бъде критерий, който не се променя през годините.

Такъв е той за крайната бедност ($1.9 на калпак на ден), цел #1 от тези на ООН за устойчиво развитие.

С такъв поглед картина е:

– крайно бедните тук през 1997 г. са 37-40% от населението, практически всички роми и 3/5 или 7/10 от турците;

– по днешния праг, приложен към тогава, сгърченото население пред 1997 г. към 85-90%;

– в края на 2000 г. крайно бедните са 12% от населението;

– през 2021 г. крайно бедните са 0.85% от населението (впрочем по-малко отколкото в САЩ);

– прагът на бедност е 413 кинта на месец на калпак, а „рискът от бедност“ (медианната група от населението около прага от 60 на сто от средния реален доход) е 21-22% (в момента може би 23%, подлежи на промяна);

– в тази група са 27-30% от пенсионерите, половината от циганите и 1/4 – 1/3 от турците; НСИ смята за политически некоректно (и така е по закон) да дава данните според етническата принадлежност.

При това положение:

а) е особено отвратително, че де факто тъкмо и само тези три групи са реторично употребени в търсене на популярност, като статистически показатели за бедност;

б) това се прави от социалисти, националисти и синдикати, които са частично виновни за положението на тези групи;

в) не се предлагат, обсъждат и прилагат елементарни (и безопасни за стопанската предвидимост и бюджетната дисциплина) политики, които „подобряват“ статистическите показатели (с около 1/5) и облекчават донякъде реалното положи на хората;

г) смъртността на 2021 г. значително подобри статистиката, докато праговете за изчисление на бедността не бяха вдигнати.