Има ли недосегаеми сред BG-пациентите на ОЛАФ

Херния покоси обвиняем по делото за източване на САПАРД, прокурорска амнезия спаси друг от съдебно преследване

На 23 април за пореден път бе отложено делото срещу Марио Николов и още осем обвиняеми за злоупотреба на 7.5 млн. евро, получени по САПАРД. Този път поради операция на херния на един от подсъдимите – Григор Главев. За разлика от т. нар. „група“ на Марио Николов неговият бизнес партньор Людмил Стойков изобщо се размина от неприятната среща с Темида. Въпреки че свързаната със Стойков офшорна американска фирма „Кингстън Ентърпрайзис“ според ОЛАФ е препрала европарите, предмет на съдебното преследване. Същата офшорка бе замесена и в още една машинация, в която българската прокуратура, след дълго умуване не успя да открие нищо нередно.

  Годината е 2007-ма, месецът – януари. „Горещият картоф вече е в нашето поле“ – такова е краткото изявление на тогавашния началник на отдела за борба с корупцията във Върховна касационна прокуратура и сегашен шеф на националното следствие Бойко Найденов по повод един изключително сложен казус, с който я сюрпризира парламентарната комисия „Антимафия“.
Става въпрос за начина, по който в периода април 2004-а – май 2005 г. са уредени дълговите взаимоотношения между НЕК, БДЖ и Националната компания „Железопътна инфраструктура“(НКЖИ) и за съдбата на над 120 млн. лева.

 С изясняването на тая операция, по сигнал на независимия народен представител и бивш член на Атака Христо Величков, комисията воглаве с депутата Бойко Великов се мъчи от февруари до началото на ноември 2006 година. В крайна сметка папката със събраните над 100 страници с документи е предадена на екипа на главния прокурор Борис Велчев. „Материята е много специфична, ще търсим компетентното мнение на експерти, за да установим има ли престъпление – на първо място дали е ощетена държавата и на второ, ако е така, кой е облагодетелстван от това“, уточнява споменатият Бойко Найденов. Както самият той признава обаче изпълнението на тази задача няма е никак лесно.

 Още повече, че и за членовете на парламентарната комисия за борба с корупцията съществени моменти от цялата история са останали неясни. Оказва се, че дори и хронологията на събитията в нея не е проста работа.

Ключовите дати

са няколко. Първата е 27 септември 2004 г., когато между НЕК и пернишката фирма „Еврометал“ ООД, собственост на небезизвестния бизнесмен Людмил Стойков (чието име се среща в над 25 фирми, в т.ч. от ранга на „Ладимекс-холдинг“, „Стомана Индъстри“ – Перник и созополските „Дюни“ и „Градина“) е сключено споразумение за цесия, по силата на което вземанията на НЕК от БДЖ се прехвърлят на „Еврометал“. Според бившия изпълнителен директор на електрическата компания и сегашен заместник-председател на нейния директорски борд Васил Анастасов от 1999 г. до ноември 2004 г. просрочените дългове на железниците са набъбнали на 60 млн. лв. – 40 милиона главница и 20 млн. лв. лихви. Оставяме настрана факта, че от 1 януари 2002 г. железниците са разделени на две самостоятелни дружества – БДЖ ЕАД и НКЖИ ЕАД и би следвало и общият им дълг от 1999-а до 2002 г. към НЕК също да е бил някак си поделен. Но така или иначе през есента на 2004 г. целият борч от 60 млн. лв. явно е бил в пасивите на БДЖ и в резултат на цесията е поет от „Еврометал“. Естествено пернишкото дружество не е сключило сделката от самарянски подбуди. Но тъй като споразумението му с НЕК не е представено на парламентарната комисия „Антимафия“ не може да се каже какво точно е записано в документа. Във всеки случай поне от устните обяснения на споменатия зам.-шеф на Съвета на директорите на НЕК Васил Анастасов става ясно, че размерът на вземанията от БДЖ са намалени наполовина, сконтовият процент за главницата бил определен на 50%, а за лихвите – на 60 процента. Пак по думите на Анастасов разрешението за сделката било дадено от тогавашния министър на енергетиката Милко Ковачев и от колегата му Николай Василев, оглавяваш по онова време транспортното министерство, принципал на БДЖ.

Изборът на цесионера

„Еврометал“ пък станал така да се каже от само себе си. Електрическата компания никого не била канила – пернишката фирма просто дошла, представила си офертата и тя била одобрена. Към днешна дата, както твърди главният юрисконсулт на БДЖ Петър Пешев, цесията е изпълнена и въпросът приключен. Всичко е добре когато завършва добре – хем държавната НЕК е останала сита, макар и наполовина, хем частната фирма от Перник. А както е известно апетитът идва с яденето.
Пет месеца след цесията от 27 септември 2004 г., на 23 февруари 2005-а, на бял свят се появява втори подобен контракт, а само три месеца по-късно, на 3 май – и… още един. Тъкмо с тези два договора се заплита правният казус, който отвори главоболна работа на прокуратурата да изяснява една сложна тройна търговска операция и в крайна сметка да реши, че тя е абсолютно чиста. Дали обаче наистина е така? Ето какво сочат фактите: На 28 февруари 2005 г. НКЖИ ЕАД получава официално уведомление от НЕК, че на 23 февруари същата година монополната компания е сключила цесионно споразумение, с което вземанията й в размер на 60.7 млн. лв. от НКЖИ са прехвърлени другиму. И то не на кой да е, а на тандем между споменатата вече пернишка фирма „Еврометал“ ООД и регистрираното в

Американската офшорна зона

на щата Делауер дружество „Кингстън Ентерпрайзис“. Както в случая с дълговете на БДЖ към НЕК, и в този договор борчовете на НКЖИ са сконтирани наполовина – 50% върху главницата и 60% върху лихвите. Даден е и картбланш за сделката от съответните министерства, принципали на НЕК и на НКЖИ. Няма лошо, с изключение на една „дребна“ подробност. Тя се състои в това, че задлъжнялата към НЕК „Железопътна инфраструктура“ в същото време е и кредитор. Признатите й просрочени вземания от БДЖ в началото на 2005 г. възлизат на 62.4 млн. лв. за неплатени инфраструктурни такси. С цел да се погаси тази сума предната година – на 19 февруари 2004-а, тогавашният министър на транспорта Николай Василев е разрешил на БДЖ да продаде с явни търгове 7495 ненужни товарни вагона. До март 2005 г. 1600 от тях са изтъргувани за общо около 5 млн. лева. А на 6 април 2005 г. в изпълнение на заповед на транспортния министър БДЖ и НКЖИ сключват споразумение за частично погасяване на дълга на БДЖ в размер на 30 млн. лв. като в полза на НКЖИ се учредява и

Особен залог

върху останалите непродадени 5 824 товарни вагона. Само ден по-късно, на 7 април 2005 г., генералният директор на НКЖИ Димитър Гайдаров отправя към ресорния си транспортен министър официално писмо, в което се казва: „Моля да разрешите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ да прехвърли вземанията си от БДЖ ЕАД в размер на 30 млн. лв., без ДДС, на своите кредитори „Еврометал“ ООД и „Кингстън Ентърпрайзис“ Лтд“. Разрешението е дадено на 26 април и на 3 май 2005 г. между НКЖИ ЕАД, в качеството му на цедент, и „Еврометал“ ООД и „Кингстън Ентърпразис“, в качеството им на цесионер, е сключен договор, с който НКЖИ прехвърля на цесионера вземанията си от БДЖ в размер на 30 млн. лв. за инфраструктурни такси. А коментарът на изпълнителния директор на БДЖ Олег Петков е следният:
„По този начин НКЖИ е погасила задълженията си , които е имала към НЕК ЕАД, прехвърлени от електрическата компания с договор за цесия от 23 февруари 2005 г. на „Еврометал“ и „Кингстън Ентърпрайзис“ – САЩ. В резултат на тези две сделки – цесията от 23 февруари и цесията от 3 май 2005 г. между НКЖИ, „Еврометал“ и „Кингстън Ентърпрайзис“, като длъжник към „Еврометал“ и „Кингстън Ентърпрайзис“, за сумата от 30 млн. лв., без ДДС, е било конструирано БДЖ ЕАД на мястото на НКЖИ.“
Това положението. Междувременно, по силата на последния цесионен договор и вагоните, станали предмет на особен залог, са минали в ръцете на цесионера, но не по пазарни цени (между 6 и 9 хил. долара на парче), а на цената за…скрап. Благодарение на тая врътка БДЖ остава да дължи на пернишката фирма и на американската офшорка главница в размер на 12.6 млн. лева. Към днешна дата пък в медийното пространство погледът нежно гали привлекателна реклама: „Еврометал – вашият железен партньор“.

ПОДОЗРЕНИЯТА НА ПАРЛАМЕНТАРНАТА „АНТИМАФИЯ“:

о Какви са аргументите за допускането на дълга на БДЖ към НЕК точно в този период
о По какъв механизъм е предложен дългът на БДЖ за изкупуване
о Как е определен и с какви мотиви сконтовия процент
о Защо парите за изкупения дълг не са внесени веднага
о Защо няма банкова гаранция за цялото вземане
о Какви са гаранциите по обезпечаване на дълга
о Има ли ДДС при тази сделка, ако няма – какви са аргументите
о Какви действия са предприели от БДЖ след сключването на договорите