Loading...
Ако сте следили развитието в енергетиката през последните месеци и слушате изказвания на представители на служебното правителство през последната седмица, може и да се почувствате все едно сте се подхлъзнали и вече сте в паралелна реалност…
Новата реалност: Ние сме затръшнали вратата на Газпром и сега трудно ще я открехнем. На въпрос на водещия каква е гаранцията, че ще се откажем от диверсификацията, ще разчитаме само на Газпром и те няма да спрат доставките в средата на отоплителния сезон, отговор няма. Ако три страни са се съгласили на новите условия, защо да не го направим и ние?
Старата реалност: Руският президент променя условията на договора, ние не се съгласяваме с тях, защото крият рискове, Газпром спира газа. Страните, които се съгласяват да плащат по новите условия получиха намаление на доставките – първо с 20-40%, после с 60%, а отскоро и с 80%.
Новата реалност: Седемте танкери не са до края на годината, а са три плюс четири, т.е. не са достатъчни.
Старата реалност: Има осигурени седем танкера – по един на месец – до април 2023 г., но е необходима допълнителна работа и надеждата е, че служебното правителство, ако прецени че сделката е изгодна, ще сключи договор за тях.
Новата реалност: Седемте танкера не покриват цялото потребление и не знаем дали можем да ги получим, защото няма слотове на терминали за регазификация, затова ще проведем нов търг за ВПГ, който хем да допълни липсващите количества, хем да е застраховка, ако не можем да получим седемте танкера. С други думи, търгът ще е за 2/3 от необходимите ни количества.
Старата реалност: Независимо откъде се взема ВПГ, проблемът с терминалите остава един и същ – в момента капацитет няма, което означава, че трябва да се купи от някой търговец. До края на август капацитетът на терминала в Гърция ще се увеличи и от месеци има заявление от гръцката страна, че може да се използва от България, просто някой трябва да го резервира.
Ситуацията в момента не е много по-различна в сравнение с преди няколко месеца, с тази разлика, че беше загубено ценно време. Все още спорим доколко може да се разчита на Газпром, въпреки всичките ѝ действия и това, че дори страни като Унгария и Сърбия се готвят за ограничаване на доставките; все още не сме осигурили инфраструктура, която да ни позволи алтернативни доставки; все още правим търгове за осигуряване на количества, които не добавят, а заместват други евентуални доставки; все още се притесняваме да не би случайно да се окажем с излишни количества, при положение, че Европа се готви за дефицит; все още цялата информация се пази в тайна, все едно е най-голямото съкровище на страната, но най-добре пазената тайна за последните 20 години – цената, по която купуваме от Газпром, изведнъж стана достояние на цялото общество. Всички обаче сме единодушни, че лятото е лесно, защото потреблението е ниско и имаме време до отоплителния сезон, само се надявам след цялото това лутане снегът да не ни изненада пак.
