Освен надпреварата за парите от Евросъюза, президент и партии се надпреварват и за харчене на пари от бюджета в края на годината. Вземат заеми, а няма къде да ги похарчат. Идеята да вземаш пари през септември, за да погасиш дълг през март следващата година е малоумна.
Все по-съмнителни стават действията на президент и партии, които искат да не влизаме в еврозоната. Това най-лесно става като не изпълним критериите за инфлация и дефицит.
На много хора този нисък процент на дълг към БВП звучи като тръбен зов за безразборно харчене.
Проблемът е, че единственият начин за голямо харчене е краденето през корупция, всеки друг начин е свързан с бюджетни дефицити, преоразмерени бюджетни средства, обществени поръчки и някаква форма на контрол. Напоследък като метод за разпределение на средства се използват временните дерогации от ЕС на средства за оказване на подкрепа – икономическа, срещу КОВИД, срещу енергийната криза. Но там има бариера, че средствата се вземат от Фонд, тоест извън бюджет.
Този път няма да им толкова лесно да крадат, но помнете ми думата – започва харчене, което няма да има прецедент в съвременната ни история.