Налагането на таван на цените в условия на нееластично предлагане може да има само един резултат

В понеделник Съветът на ЕС взема решение за налагане на таван на цената на природния газ, макар че се нарича „механизъм за корекция на пазара“ (както и данъкът върху производителите на ел. енергия се нарича таван на цените) за благозвучие.

Активиране:

-TTF цена на предходния месец (front month price) над 180 евро/МВтч => таван = 180 евро/МВтч;
-Разлика с международните цени на втечнен природен газ над 35 евро/МВтч => таван = 180 евро/МВтч; ако международните цени на ВПГ са над 145 евро/МВтч => таван = международни ВПГ + 35 евро/МВтч;
-Едно от горните е изпълнено за поне три дни, след което механизмът влиза в сила за поне 20 дни. Ако в последни три дни цените са под 180 евро/МВтч, действието му се прекратява автоматично.

Обхват:

-Механизмът се прилага за пазари с доставка след месец, три месеца и 12 месеца;
-Не обхваща извънборсова (OTC) търговия, Пазар „Ден напред“ и Пазар „В рамките на деня“.
Замразяване на действието на механизма при:
-Рискове за сигурността на доставките;
-Значително намаляване на търгуваните обеми на TTF;
-Рискове за финансовата стабилност;
-Рискове за междусистемните потоци в ЕС;
-Ръст на месечното потребление с поне 15% или на двумесечното с поне 10%.

-Активирането на механизма изглежда слабо вероятно заради обвързването на тавана с международните цени на ВПГ, което пък е логично, защото в момента около 40% от вноса в ЕС е от ВПГ. С други думи, ако международните цени се увеличат до 250 евро/МВтч, а ЕС внася под 285 евро/МВтч, таванът няма да се активира. В сегашния му вид, той по-скоро „пази“ от спекулации с цената, което не е най-лошото нещо на света. В същото време, това подсказва, че се очакват такива спекулации през следващата година, т.е. трудното предстои.

-Изключването на пазарите „Ден напред“ и „В рамките на деня“ рискува да създаде сходна ситуация на тази, която наблюдаваме през последните три години на пазара на ел. енергия – рязко увеличаване на краткосрочната търговия за сметка на намалени дългосрочни договори. Това може единствено да увеличи несигурността на пазарите, които ще загубят дългосрочната прогнозируемост на цените и сигурността, че необходимите количества са осигурени. Не казвам, че е лесно да се случи, но стимулите със сигурност са там.

-Изключването на извънборсовата търговия има същия ефект – насърчава сключване на сделки извън борсата, намалява търгуваните обеми на TTF, което ще замрази действието на тавана. Нещо повече – извънборсовата търговия е по-гъвкава и евтина, в с равнение с борсата, но крие рискове, които не са за подценяване. С други думи, отново се нарушава балансът между сигурност на доставките, предвидимост и постигане на пазарни цени.

-Най-лошото нещо от всичко това, е че налагането на таван на цените в условия на нееластично предлагане може да има само един резултат – дефицит и нормирано потребление. Колкото и бързо да се строят и въвеждат в експлоатация терминали за регазификация, същото не се отнася за терминалите за втечняване на природен газ. Същото се отнася и за увеличаването на капацитета за добив в съществуващи находища и разработване на нови такива. Не на последно място – липсват дългосрочни договори за доставки на ВПГ към ЕС, което означава, че необходимите количества, а оттам – и цените, не са сигурни. Ако търговец може да продаде ВПГ извън ЕС на цена, над тавана, това ще намали доставките (заради това има клауза за замразяване на тавана при спад на вноса на ВПГ), което ще източи хранилищата, които догодина няма да се пълнят с руски газ. В такава ситуация, балансът ще се търси по административен път – нормирано потребление – и правителствата ще определят за кого ще има природен газ и за кого – не.

С две думи – това е Соломоново решение, което няма да има голям ефект върху пазара, защото или няма да се прилага, или ще се прилага за кратко. Същевременно той може и тотално да счупи пазарите на природен газ в ЕС. Простата истина е, че ако ЕС смята да разчита на природния газ както за развитие на индустрията си, така и в електроенергийния сектор, трябва да намери решение, което трайно да увеличи доставките и/или трайно да намали потреблението. В първия случай говорим за собствен добив и дългосрочни договори, а във втория – за алтернативни енергийни източници и стоки за неенергийно потребление. Нека обаче още веднъж си припомним уроците от последните три години – ако разчитате в голяма степен на внос на дадена суровина (особено от един доставчик), трябва да управлявате рисковете, свързани със сигурността на доставките, за да не изпадате всеки път в един и съща ситуация. През 2023 г. за втора поредна година ЕС ще има проблеми с енергийния си дефицит, освен ако не се случи някакво чудо. Ако продължаваме да я караме постарому с надеждата, че зимата ще е трудно, но после – пей, сърце, няма да е за последен път.