Ако спре да затяга паричната политика (т.е. да увеличава лихвата и да изтегля пари от икономиката) или обърне политиката към понижаването им, инфлацията, която така или иначе се забавя все по-малко, след време ще се върне към растеж.
Ако продължи да затяга, лихвите по правителствените облигации ще растат още. Както се вижда от горната графика, бенчмарковите 10-годишни държавни ценни книжа така или иначе ще се оскъпяват. Това нанесе сериозни загуби на централната банка, но прави прогресивно покачващият се дълг на страната още по-скъп за обслужване, особено в момент, в който има дебати за илюзорния таван на дълга (spoiler alert: той ще бъде увеличен, както се случва абсолютно винаги). Това развитие не е изгодно за администрацията, да не говорим за статута на долара.
Според мен рано или късно централната банка ще избере първия вариант. Тя ще се върне към монетизиране на дълга, защото в противен случай администрацията, която регистрира гигантски дефицити – по 1,4 трлн. долара всяка от последните две години, – просто няма да има откъде да финансира колосалните си разходи и ще е принудена да фалира. Централната банка не може да позволи така.
В крайна сметка по този начин ще „хвърли под автобуса“ американците отново, които така или иначе вече страдат достатъчно. Въпросът според мен е дали в този момент те вече ще търпят и други щети от рецесия, фалити на бизнеси и ръст на безработицата, причинени също от политиките на Федералния резерв.