В неделя цените на тока на пазара ден-напред на българската борса достигнаха шокиращо ниски стойности – до 1-2 евро/MWh в най-слънчевата част от деня от 11 до 14 часа. На пръв поглед изглежда супер, но всъщност е червен флаг. Отдавна предупреждавам, че ще стигнем до такава „прекрасна“ ситуация, но не очаквах да се случи още през зимата – комбинацията от неделя, топъл и силен вятър и слънце го осигури.
Погледнете внимателно кривата на цената за тези 24 часа и се опитайте да си отговорите на следните въпроси:
1. Какво печелят инвеститорите в слънчеви панели, които разчитат на пазарната цена?
2. Какво спестяват инвестиралите в слънчеви панели, които ги ползват за собствено производство?
3. Какво ни чака през лятото, когато тази крива стане стандарт и минимумът на цената потъне към отрицателни стойности?
Непрекъснато ни обсипват с обяснения колко евтин бил токът от фотоволтаици. Да, евтин е. Какво значение има това обаче, когато пазарната му стойност е още по-ниска, тоест създава отрицателна стойност за всеки несубсидиран икономически субект?
Инсталираният капацитет на фотоволтаици в Гърция вече надминава 5 GW. Македония, Сърбия, Румъния също не изостават много. Това практически значи, че всеки инвеститор в нови панели ще трябва да започне да залага почти нулеви приходи през лятото, когато ще произвежда над 80% от тока си.
Good luck!