Loading...
Пак се активираха десктоп енергийните експерти, които зоват за ограничаване на работата на въглищните ни централи. Странна работа, нито един от тях, не е работил в реалната енергетика, нито в генерация, нито особено при балансиране на енергийната ни система, правят някакви модели, въз основа на които, „доказват“ че можем и без тях.
Сочат цената на емисионните квоти като основание за тезата си, че пазарът не иска въглищата и те са нерентабилни?! Само не посочват, че цените на тези емисии са на ръчно управление от Тимерманс в ЕК, и нямат нищо общо с пазара – търсене и предлагане.
Да има планове за стотици МВт соларни паркове на територията на Мини Марици, и това е ОК. Но я ми обяснете, чрез каква позитивна дискриминация, точно тези 700 МВт ще получат предимство пред другите 32 Гигавата, заявки за присъединяване? Да, има логика – защото там присъединяването не е проблем, но някой да ми докаже кой и как ще балансира тези гигавати от соларни паркове? Защото и два часа през годината да имат нужда от балансиране, извън едни имагинерни батерии, които още ги няма, ще трябват въглищните централи /алтернативи засега няма/ и заради тези два часа, в които Системата ще има нужда, ТЕЦ ще трябва да се поддържат и заплащат цяла година. А е ясно, че не става дума само за два часа, а за месеци нареди. Това с вноса да го забравят – защото когато соларите не произвеждат у нас не произвеждат и у съседите.
Изобщо десктоп енергетиците, повечето които чисти политици – реализирани или нереализирани, които се опитват да се харесат на Брюксел, да бъдат така добри поне един ден да отидат до ЕСО и да разпитат какво мислят хората, които поддържат енергийната ни система за техните планове.
Войната в Украйна или по-скоро нейните ефекти върху пазарите и икономиките не предполага възможности за нарастващи субсидии, с които да се гасят пожарите на енергийните пазари и на ускорения климатичен преход, който никога не е бил съгласуван с пазарите и енергийните компании – повече политическа амбиция, отколкото разчети и сметки. Въпросът не е само за цените, макар че без котва те отлитат в стратосферата, а за физическото наличие на генериращи мощности.
В страна, в която ПАВЕЦ е на трупчета, АЕЦ не е решение, а кьорфишекът за батериите се разпада при елементарния въпрос – „кой плаща?“, банките няма да отпуснат кредити, накрая пак ще опрат до парите на данъкоплатците и като не могат да национално равнище, ще го правят през заеми на ЕК. Климатичният преход не е въпрос на измислена модерност, а на безкомпромисен реализъм.
Политическият риск в енергетиката е на практика неуправляем, голяма част е привнесен от политики приети с нашето пасивно съгласие на европейско равнище, умножено по преднамерената и заинтересована пасивност на местни усвоители. И сега трябва да върнем нещата към здравия разум.
Преходът да се реализира при позитивен баланс на разходи и ползи /дългосрочни/.
Няма лошо да строят соларни панели в мините, но този който представя това като алтернатива на ТЕЦ умишлено заблуждава.
