Запомнете името Теодор Осиковски, човекът, който определя какво да стане в енергетиката. Топлата му връзка с Румен Радев е „копринена“, а изпълнител е Росен Христов.
В момента са в ход конкурси за важните места начело на енергийните ни дружества, форсират се проекти, за да бъдат назначени „наши“ хора.
Престанах да ви занимавам с истории за далавери, но ви уверявам – нищо не се променило. И руският газ си тече, и руския нефт си тече.
Радев брани „на смерть“ собствеността на Лукойл в Нефтохим, въпреки, че самата руска компания не е в състояние да осигури финансиране на доставки на неруски нефт, тоест не е в състояние да изпълни ангажиментите, които сме поели да диверсифицираме доставките до края на 2024 година.
Американски, европейски и близки до нас компании са проявили интерес, към придобиване на рафинерията от Лукойл. Самите мениджъри на Лукойл искат да я продадат. Но не смеят, без разрешение на Кремъл, защото по половин милиард долара текат към Русия , и част от тях, са критично важни за бюджета за война на Путин.
Ако Путин вече е военнопрестъпник, какъв е този, който му дава пари?
За това, задачата за връщането на Румен Радев на Дондуков 2 става свръхзадача, която трябва да бъде решена незабавно заедно с формирането на новия парламент.
Всеки друг вариант, който продължава агонията на страната със служебни правителства е предателство към националните интереси, към Украйна и съюзниците ни от ЕС и НАТО в критичен момент. Залозите са много над локално-националните.
С Радев България ще отсъства, точно в най-важния момент, от пролетната офанзива в Украйна. Днес стана ясно, че докато Радев е президент, и има служебни правителства няма да помогнем по никакъв начин на украинците. Народното събрание не може да уволни никой служебен министър.
За това опичайте си акъла – нещата загрубяха неимоверно.
Трябва да си върнем парламентарната република. Това е най-важната задача.