Loading...
Още преди 4-5 месеца някои икономисти казвахме, че служебното правителство трябва да предложи бюджет с нисък дефицит за 2023 година. Тогава Министерството на финансите беше изготвило бюджет с огромен дефицит и дълг – и дори го беше подготвило за внасяне, но за радост се отказа от тази идея. После пък зави в друга посока и започна да обяснява как можем да минем и без бюджет, с удължителен закон. И затова България в момента няма бюджет и кара месец за месец, без никаква яснота и предвидимост.
Едва сега, с 4-5 месеца закъснение Министерството на финансите „загря“, че наистина е правилно да се изработи и внесе в парламента проектобюджет с нисък дефицит. Това е положително – правителството достигна до правилния подход, макар и след множество пируети. Но, негативът е, че бяха загубени ценни 4-5 месеца и ще се загубят още.
В момента нямаме парламент, съответно до изработване и приемане на бюджет ще минат поне още няколко месеца – така че едва в средата на годината ще имаме бюджет, ако въобще бъде приет. Тоест, евентуални бюджетни мерки в приходите и разходите ще действат само половин година, съответно ще имат само частичен ефект. Много по-ефективно щеше да бъде ако мерките бяха приети преди 5 месеца – тогава с много по-малко усилие щеше да се постигне позитивен резултат.
Но това не е единственият завой на 180 градуса. Много икономисти предупреждавахме, че е погрешно да се дават субсидии и компенсации на бизнеса на калпак. Защото това означава да се подпомагат както тези, които страдат от инфлацията, така и тези, които печелят от инфлацията. Даваме финансова помощ дори на тези бизнеси, които създават инфлацията! Не само е неморално, но и е прахосване на финансов ресурс – финансов ресурс, който можеше да остане в бюджета и да намали дефицита и дълга. Да не говорим, че наливането на огромни субсидии в печеливши бизнеси доведе само да надуване на техните свръхпечалби и надуване на инфлацията (чрез ръст на депозитите на бизнеса в банките и раздуване на кредитната експанзия).
Сега Министерството на финансите предлага да се обложат тези свръхпечалби с еднократен данък. Значи, от една страна държавата налива ненужно пари в част от бизнеса и му раздува печалбите, от друга страна ще наложи данък, с който да се опита да върне обратно тези пари в бюджета. С едната ръка даваш пари от бюджета, с другата ги взимаш тези пари обратно в бюджета. Това по никакъв начин не е разумна, обмислена и последователна политика.
Правилният подход беше милиардните компенсации на бизнеса още в началото да се насочат към малките и средните бизнеси и към доказано пострадалите от кризата – и да не се дават пари на тези, които печелят от кризата. Ако държавата беше послушала икономистите и беше следвала здравия разум, в момента нямаше да има сериозни проблеми с бюджета.
Мислите, че преувеличавам, но замислете се, че компенсациите за бизнеса се финансират от свръхпечалбите в енергетиката, които държавата иззе миналата година и ги раздаде на бизнеса през фонда за енергийна сигурност. Ако това не беше направено, тези свръхпечалби сега щяха да са в Българския енергиен холдинг, който щеше да плати данък и остатъка да внесе като дивидент в бюджета за 2023 година. Точно в бюджета за 2023 година, защото дивидентът се внася около половин година след изтичане на финансовата година. С други думи, ако не се раздаваха компенсации на калпак на печелившите от кризата, сега тези пари щяха да влязат в бюджета, да увеличат приходите и да стабилизират бюджета.
Може би един от изводите е, че все пак има полза да се чува какво казват икономистите? Още по-важно е да няма постоянно бавене и да не се отлагат разумните решения. Един служебен министър си мисли, че е за кратко и съответно отлага проблемите за следващия – но се оказа, че служебните министри въобще не са толкова за кратко и проблемите се струпват на тяхната собствена глава.
