Loading...
Първият ми университетски курс по ВЕИ беше през 1999 г. Тогава предметът се казваше „Regenerative energy sources“ – понятието „renewable“ още не се беше установило на 100%, а и преподавателят беше луд немски инженер, който говореше скапан английски, но определено имаше представа от нещата.
Когато дойде приказка за курсова работа, избрах да се подготвя по темата за геотермалната енергия. Избрах я по три причини: а) идвах от специалност „Геология“ и темата веднага ми хвана окото; б) за разлика от „модерните“ слънце и вятър, наистина имаше потенциал да осигури надеждна и контролируема енергия и в) никой друг не я искаше и не се говореше за това, така че бях в типичната уникална позиция. Последното винаги ме е привличало.
Тогава най-вървежното съкращение в прохождащия бранш на геотермалната енергия беше HDR (Hot Dry Rock). Днес съкращенията са различни, но големите предизвикателства остават. Сондирането обаче е светлинни години напред и все по-ефективно ги преодолява. И тука стигаме до въпроса в заглавието на картинката:
Да, всъщност само големите играчи в добива на нефт и газ имат финансовите и технически възможности да реализират мащабни проекти за добив на геотермална енергия. Почти всички вече са се позиционирали и внимателно опипват почвата. Разбира се, всичко се случва с дейното участие на фирмите, които осигуряват услуги в този сектор. Видим ли засилена инвестиционна активност там, значи сме наистина близо до мечтания пробив – да можем да произвеждаме ток от топлината на Земята и извън най-горещите, вулканични и земетръсни зони.
Междувременно, нищо не пречи все повече да използваме геотермалната енергия за отопление – това отдавна има и икономически смисъл.
