Loading...
Без съмнение България е страната на абсурдите. Това важи не само за българите, но и за чужденците, които идват тук за да правят бизнес. Те просто попиват най-лошото от нашия манталитет и дори ни изпреварват в желанието си да не работят, а да получават пари.
Защо казвам това? Защото всеки ден много хора се сблъскват с неуредици, проблеми и загуба на нерви и пари, а никой в държавата не си прави труда да промени поне малко нещата. За хората в страната най-актуална си остава поговорката – Бог високо, цар далеко. Затова ще ви разкажа една съвременна приказка.
Имало едно време една международна компания с име и авторитет в цяла Европа.Тя дошла в България през 2005 година и станала собственик на 67% от „Електроразпределение – Варна“ АД и от „Електроразпределение – Горна Оряховица“ АД. През януари 2006 г. компанията преотстъпила 8% от дяловете си в електроразпределителните дружества на Европейска банка за възстановяване и развитие, запазвайки в тях мажоритарен дял. По-проницателните вече са се досетили, че става дума за Е.ОН и нейната българска бизнес история. В момента от услугите й зависят 1.1 милиона българи. За целта е създаден специален регламент, в чийто Общи условия, е записано дословно, че: „Чл.2. (1) ”Е.ОН България Продажби” АД извършва дейността си в интерес на обществото и на отделните потребители и в съответствие с изискванията на действащото законодателство, като съблюдава интересите на потребителите.”
Има обаче и случаи, в които тези правила не действат. Тогава монополното положение на компанията й позволява да прави неща, които не само че нарушават правата на потребителите, но и са си направо за еврокомисар Меглена Кунева. Но да продължим с приказката.
Собственик на жилище във Варна, обслужвано от Е.ОН, отсъства от града осем месеца – от август 2008-а до май 2009 година. За зла беда е пропуснал да уреди последна сметка за август 2008 година в размер под 100 лева. Пристига си в началото на тазгодишните дълги шестдневни празници – на 1 май, и установява, че токът му е прекъснат. Уверен, че живее в страна-член на ЕС, където правата на потребителите се уважават, той звъни на телефона на компанията и се свързва с неин оператор, който го уведомява, че в близо половинмилионна Варна няма да има никаква дежурна каса, където пътешественикът да плати дълга си и да получи захранване. Категорично било заявено на злополучния потребител, че няма никакъв вариант това да се случи преди 7 или 8 май. Наивникът взел да обяснява на операторите, че става дума за едно просто нещо – да се прати дежурна група, която да включи тока, а той да представи платежно от работеща по празниците банка, че е платил неплатената сметка за ток. Резултат – йок. Според чиновничките от ЕРП-то празничните цели шест дни били време, в което всичко е замряло и никакви форс мажорни обстоятелства за фирмата не важат. „Няма как, дори и да се плати дължимата сума, да се „придвижат документите”, отрязала чиновничката по телефона. Нищо, че става дума за елементарно действие и за правото на един дългогодишен потребител да ползва електричество по празниците. Те такава бюрокрация нема, както би казал шопът. Да, обаче има. Сблъсквайки се челно с нея, оставеният без ток започнал да чете по-внимателно споменатите вече Общи условия за дейността на компанията. И открива един член в параграфа за правата на потребителите /вероятно допуснат по недоглеждане/. А в него се казва:
„Потребителят има право: да бъде своевременно уведомяван за прекъсванията на продажбата на електрическа енергия от ”Е.ОН България Продажби” АД в случаите и по реда на тези Общи условия.“
Да, ама в конкретния случай потребителят не е уведомен, а и едва ли би могъл да бъде при положение, че го е нямало в града. От чисто бюрократична гледна точка обаче Е.ОН са нарушили собствените си правила. Но как да тръгнеш да си търсиш правата в държава като България, където обикновеният човек е безсилен срещу силна компания, която едва ли ще се поколебае да изразходва много повече пари, за да спечели евентуално дело, заведено срещу нея, вместо просто да си промени начина на работа в услуга на потребителите.
За разлика от другите приказки, тази няма щастлив край. И няма как да има, при условие, че правилата у нас се диктуват от хора, за които правата на обикновения човек нямат значение и думата „монополизъм” означава само едно – да правиш каквото ти е удобно или каквото си поискаш.
И едно продължение – ако влезете в Интернет сайта на компанията и поискате да си направите справка за сметката, няма да можете. Поне пишещият тези редове не успя на 7 май следобед.
Наздраве, госпожо Кунева и успешни евроизбори!
