Loading...
Две години бяха нужни на потребителите на парно в столицата, за да разберат, че цената на топлоенергията е непоносима и дори невъзможна. За този период столичното парно увеличи цената на топлоенергията от 98.51 лв. на 150.27 лв. Това е безпрецедентно увеличение с 52.55%, или 51.76 лв. за всеки мегават час. Както всяка друга година, така и тази столичани засипват всички възможни институции с порой от жалби от високите сметки.
Както всяка година, Комисията за енергийно и водно регулиране започва проверка, а Топлофикация София се оправдава, че е спазвала всички законово-определени нормативни актове и с удоволствие ще окаже пълно съдействие. Няколко са основните проблема, които никое ръководство на дружеството не иска да реши от години. А те са:
1. Потребителите на столичното парно нямат влияние върху цената на топлоенергията.
Цената на топлоенергията на столичното (а и не само) парно се определя според нормативни разпоредби от Комисията за енергийно и водно регулиране(КЕВР), които обаче са така съставени, че ограничават силно правомощията й да влияе върху цената. Предложенията за тази цена идват именно от Столичната топлофикация и няма ограничение за нивото в цената, която те могат да поискат. Обикновеният потребител, граждански организации, омбудсман и т. н. нямат никакво реално влияние върху определянето на стойността. Обществените обсъждания се оказват пълна проформа, като в последните години те не се провеждат в сградата на КЕВР, а дистанционно, Който е гледал първобитните, от гледна точка на технически комуникации, обсъжданията по скайп ще разбере грозната истина за тази безпрецедентно лицемерна процедура. Участниците на тези обсъждания са ограничени до 5 мин., в които те успяват понякога да изрекат по две или три изречения, а всичко останало като гледни точки, възражения и искания следва да се подадат в срок и в писмена форма, на които след това КЕВР отговаря. Няма абсолютно никакъв дебат. Представете си, че в определения за заседание 1 час трябва да се изкажат и дебатират цените на всички топлофикации в България, както и да се чуят всички гледни точки. Това е кауза пердута. Вследствие на всичко това, за ограничената откъм правомощия КЕВР остава да поореже, ако може, щенията на дружествата (понякога по политически причини), за да хвърли прах в очите на електората.
2. Потребителите на столичното парно нямат влияние върху количеството топлоенергия, продавано им от Топлофикация София.
Количеството топлоенергия, продавано ни от столичното парно зависи единствено от дружеството. То има абсолютен контрол над абонатните станции, чрез които залага предварително количеството топлоенергия, което ще ни бъде продадено. Не случайно в договорите за присъединяване на сградите към столичната топлофикация има клауза, която задължава на новоприсъединените сгради да прехвърлят собствеността на абонатните станции на дружеството, като условие за самото присъединяване. Тук се развява отколешната мантра за влиянието на външните температури, които видите ли влияели на количеството продавана ни топлоенергия. Ако някой си направи обаче труда да разгледа количеството продавана му топлоенергия спрямо температурите през последните 10 и повече години, ще види че влиянието им не е повече от 2-3 процента флуктоация годишно.
Единственият фактор, който може да повлияе благоприятно в полза на потребителите е по-късият отоплителен сезон. За топлофикация София това е истински бич, тъй като освен цената те разчитат основно на количеството продавана ни топлоенергия, която зависи изцяло на продължителността на сезона. Конкретен пример за това е последният отоплителен сезон 2022-2023г., който в моя случай бе 173 дни по-къс спрямо 198 дни година по-рано, което са си 25 дни по-малко. Вследствие на това всеки може да види в изравнителните фактури, че тази година Топлофикация София му е продала по-малко топлоенергия. Въпреки това, потребителите на топлоенергия ще трябва да заплатят с около 10% по-високи сметки от миналогодишните, заради скока в цената от 118.18 лв. на 150.27 лв. за мегават час. Именно поради тази причина са по-високите сметки за парно тази година. Специално за месец април сметките са по-високи и заради факта, че тази година Топлофикация София изкара пълен месец с топлоенергия за отопление, докато през април 2022 г. сезонът приключи 3-4 дни по-рано. Само преди дни по искане на омбудсмана Ковачева, КЕВР започна проверка на столичното парно, която разбира се ще бъде най-вероятно документална.
Другата съществена причина е че в сметките на последния за сезона (месец април) се слага цялата непродадена през годината чрез прогнозните сметки топлоенергия. През тази година от столичното парно съвсем не бързаха да спрат отоплението, като в моя частен случай то бе спряно едва на втори или трети май, което със сигурност ще повиши майските сметки. Както казва Мечо Пух – „Колкото повече, толкова повече“.
Количеството топлоенергия е много важно за Топлофикация София. За да има контрол върху него, дружеството ударно започна внедряването на „Мониторинг система за дистанционен контрол над абонатните станции (SCADA)“. В икономическо отношение това технологично решение е добро. То може да даде възможност да бъдат спирани абонатните станции на държавни учреждения, училища и детски градини по време на празници, или да им бъде повишавано топлоподаването при зимни пикови температури, или обратно да бъде намалявано през дните с много високи летни температури – едни сериозни оптимизации на някои процеси в дружеството. Това обаче е нож с две остриета най-вече, защото в недобросъвестни ръце това ще бъде най-новият съвременен бич в ръцете на дружеството, платен с парите на потребителите. Защо?
Чрез тази система Топлофикация София ще има дистанционен достъп до възможността да променя параметрите на абонатните станции. Това означава, че във всеки един момент, по преценка на дружеството, тези параметри могат да бъдат променени и следствие на това да ни бъде продавана повече топлоенергия. До сега това не можеше да се случи, тъй като въпросните параметри можеха да бъдат променяни единствено локално, на място от самата абонатна станция. Ха сега си представете, уважаеми съграждани, че докато спите спокойно, или докато сте на работа, някой в ТС може по свое усмотрение да повиши дневната или нощна температура в блока ви (четете – да ви продава повече топлоенергия), без вашето знание или позволение и после тази енергия, отчетена от търговските уреди да ви бъде „тресната“ в сметките, за да я платите. Фактът, че тази система е изградена без знанието и позволението на потребителите и без да им бъде осигурен достъп за мониторинг на това какви са параметрите в абонатната им станция във всеки един момент, ясно говори за намеренията на дружеството.
За да има противовес от опорни точки за прозрачност при използването на системата, от Топлофикация София се хвалят с нови функционалности в сайта си, в който твърдят, че всеки потребител може да наблюдава месечното потребление на имота си, на етажната собственост, резултата от изравняването, стойността на зададените температури в абонатната станция и др. Нищо от това обаче не е така, както изглежда. Представените данни в сайта на Топлофикация София не са нищо повече от данните, съдържащи се във фактурите ви. Дори не се казва, че това са прогнозните данни и нямат нищо общо с реалната продажба (те го наричат потребление) на топлоенергия на отделните имоти и сградата като цяло. Само по себе си изравняването следва принципа да ви поставят пред свършен факт.
Познайте дали има графичен мониторинг на параметрите на абонатните станции, за да може потребителят да наблюдава температурите, заложени в нея, които заедно със скоростта на движение на топлоенергията във вътрешната мрежа определят до голяма степен продажбите на топлоенергия на Топлофикация София. Не – Няма.
Обобщено в едно изречение – Топлофикация София е създала система, даваща й възможност да ви продава толкова топлоенергия, колкото тя пожелае. Най-лошото е, че не е предвиден механизъм за контрол над тази система от страна на потребителите. Тоест Топлофикация ще продължава да „коли и беси“.
Засега системата не е завършена изцяло. Изградена е в тецовете София, и София-изток, като трябва да се доизградят и тези в Земляне и Люлин. Не е ясно още и колко са абонатните станции, включени в системата.
3. Тотално неглижиране на загубите по преноса от страна на дружеството
От 10 и повече години Топлофикация София не я интересуват загубите по преноса на топлоенергията до потребителите. Тези загуби влизат в цената на потребителите и по тази причина са вън от фокуса за инвестиции. През годините загубите постоянно растат, защото минималните финансови средства, които се отделят от дружеството за подмяна на трасетата и съответно намаляването на тези загуби са крайно недостатъчни и не могат да надминат остаряването на топлопреносната мрежа. През 2022г. са проведени мероприятия по подмяна на топлопреносната мрежа на едва 6.256 км. от нея. Никъде обаче в доклада за 2022г. (а и в другите) не се упоменава дали в тази дължина не влизат и новоизградените трасета за новоприсъединените потребители на топлоенергия.
Общата дължина на топлопреносната мрежа на столицата е 1 080 км. С тези темпове за да се подмени мрежата на дружеството ще са необходими около 170 години. Дори дължината на мрежата да бъде намалена с подменените през последните 20 години 219 км. и за доброто и надеждно функциониране да бъде необходима подмяната на около 50% от мрежата, то на дружеството отново ще са необходими около 70-80 години, време през което всичко построено до сега отново ще бъде амортизирано. А загубите никак не са малки. За последните 10 години те неизменно се покачват и вече са на прага на 20-те процента. Потребителите дори и не подозират, че в цената, която плащаме на топлофикация влизат както тези загуби, така и начислена печалба върху цената на топлоенергията от тези загуби. Съществуват и загуби от пробив в топлопреносната мрежа, които влизат в транспортните загуби. Те обаче реално не се измерват, а се определят по изчислителен път и никой не може да потвърди колко реално са. Средногодишните загуби от преноса за последните 15 години са 865 хил. MWh годишно. При средна цена за този период около 100 лв. за 1 MWh означава, че годишната им стойност е около 58 млн. лв. За текущата 2023 г. прогнозните загуби дори надхвърлят 900 хил. MWh.
Съвсем не е ясно къде отиват парите от амортизациите, в които влиза остаряването на топлопреносната мрежа. От доста години в дружеството се забелязват доста лоши практики. Такъв е примерът, в който пред КЕВР за определяне на цената всяка година се представят инвестиционни намерения за 70-80 млн. лв. Така беше и през изтеклата 2022 г. Но от предвидените за инвестиции 79.7 млн. лв. са реализирани едва 25.4 млн. лв. А с всяка изминала година цената на рехабилитиран линеен метър не спира да расте по чисто спекулативни причини. През 2010 г. тя е била 297 лв. на линеен метър, докато в края на 2021г. достига необяснимите 1 255лв. А вече сме 2023г. и нищо чудно ширещата се свободна спекула с всичко да прати цената над 1500 лв. на линеен метър.
Не по-малко лоша практика са и отделянето на минимални финансови средства за ремонтни дейности. За 2022 г. те са едва 4.1 млн. лв. На фона на реализираните приходи от дейността през миналата година, надхвърлящи 1 млрд. лв., тези разходи изглеждат като пълен абсурд, но пък са най-ясният пример за „нищоправенето“ от страна на дружеството.
4. Липса на достатъчно инвестиции за нови и модерни съоръжения и проектирането им спрямо разрасналата се столица, както и осъвременяване структурата на топлопреносната мрежа.
При създаването на предприятието и обслужващите го мощности ситуацията с доставката на топлоенергия до потребителите е била може би добра. С течение на времето и разрастването на столицата, особено в днешни дни, имаме два основни негативни аспекта в дейността по производство и доставка на топлоенергията.
Първият е отдавна остарели и непригодни за сегашната действителност мощности, които дори подобрени с когенерационни процеси са крайно неефективни. Според доклада на американските оценители на текущата дейност, КПД-то им е едва 25%. Нежеланието на ръководствата през годините да подобрят по един или друг начин възможността за влагане на инвестиции в по-съвременни мощности и правилното им проектиране са основните причини за плачевното състояние на дружеството. Втората основна причина е неосъвременената топлопреносна инфраструктура, непозволяваща преноса на излишъците от топлинна енергия от когенерационните процеси и транспортирането им до различните точки на столицата. Така неизползваната топлинна енергия, вследствие производството на електроенергия просто не се оползотворява, а на практика се изхвърля. За решаването на тези два основни проблема са нужни пари. Много пари. Според американските консултанти, оценили възможностите за оздравяване на дружеството, сумата възлиза на 800 млн. евро към 2021 г.
5. Явно нежелание да се предоговорят условията с Булгаргаз
От години Топлофикация София плаща десетки милиони на Булгаргаз като неустойки и лихви, които никое ръководство не е посмяло да елиминира, променяйки договора. Според текущите прогнози тези неустойки ще нараснат със 101% до около 80 млн. лв.
Всички неразбории около финансовото състояние на Топлофикация не засягат работещите в нея. Всяка година те получават своето увеличение на заплатите си, за които по прогноза за следващата година ще са необходими повече от 100 млн. лв. В допълнение, от дружеството са поискали парите за социалната програма да бъдат увеличени от 12 на 15 млн. лв. Към тях могат да се прибавят ваучерите за храна, дрехи и куп други предимства, които те получават. Несгодите около високата волатилност на цените на основните суровини съвсем не притесняват дружеството и те всеки месец чинно ни информират за недовзетите си приходи, които вече са около половин милиард лева според изчисленията им. И не си мислете, че те няма да си ги вземат. При всяко предложение за повишаване на цената на топлоенергията се определя част от необходимите приходи, които да покриват тези недовзети средства. Постоянното искане за повишаване на цената обаче води до неизбежното – Топлофикация София губи своята конкурентоспособност на пазара на топлинна енергия и отблъсква потребителите и тъй като за тях цената е невъзможна от две години, то неминуемото започва да се случва макар и със закъснение.
А това е, че потребителите спират да плащат сметките си.
Това се вижда от доклада на дружеството за резултатите за 2022 г., в който на 4-5 места неслучайно се споменава, че „плащането на топлоенергия от страна на потребителите не е сред приоритетите им“. Друг не по-малко показателен признак за осъзнаване на невъзможната цена от страна на дружеството е и предложението на Топлофикация София, новата цена от 1 юли 2023г. да бъде 149.93 лв. за мегават час, или с цели 34 ст. по-ниска от досегашната. За нас потребителите остава да припадаме от радост и умиление при тази щедрост. Разбира се предложението на самото дружество първоначално бе за повишение, но минавайки за одобрение през Столичен общински съвет явно са били посъветвани да осмислят исканията си. Все пак идат избори. Разбира се съвсем не е ясно дали въпреки исканата цена, КЕВР няма да бъде благосклонна както винаги и да им даде по-висока, но това предстои да разберем.
Текстът е публикуван в Икономически живот
