Loading...
Тези дни долетяха поредните новини за рекорди от китайската енергетика. Първо, през първото тримесечие на 2023 г. страната отчита изграждане на три ПЪТИ повече соларни паркове отколкото през същия период на 2022 г. Ако продължи с тази скорост, само през тази година Китай ще инсталира повече панели от всички налични в САЩ!
Подобни новини бързо намират място във всички медии и създават на Китай имидж на „спасител на планетата“.
В същото време обаче Китай отчита поредния рекорд и в добива на въглища. За първите 4 месеца на 2023 г. добивът достига 1.53 милиарда тона или +4.8% в сравнение със същия период на 2022 г. Едновременно с това скача и вносът, който достига 140 милиона тона или +88.8% в сравнение с преди година. Непрекъснато расте и добивът и вносът на нефт и газ там. Всичко това в абсолютни енергийни единици многократно надвишава производството на „чиста“ енергия от гореспоменатите фотоволтаици.
Вторият тип новини рядко намират място в международните медии, тоест хората реално не получават значимата информация. А тя е, че Китай продължава да изгаря все повече фосилни горива и този ръст очевидно не може да бъде спрян със слънчеви панели.
Добавям последната графика – изменението на световното производство на стомана през последните 50 г. – за да онагледя само една от причините за тоталната доминация на Китай в енергийното потребление, изгарянето на горива и въглеродните емисии. Китай просто произвежда всичко за целия свят. В случая със стоманата – 54% от глобалните количества се произвеждат там. Подобно е положението с практически всеки значим базов ресурс – цимент, алуминий, торове, пластмаси, всякакви метали, полисилиций, графит.
Това е положението засега. То обаче променя – Индия и цяла Югоизточна Азия вече гонят Китай с бързи скокове по същата траектория на развитие…
