Снимка от балкона, и от улицата. Не съм сигурен дали дава реална представа за „сбърканите“ стандарти на урбанизация. Аз ще загубя слънцето, погледнете какви хубави къщи има до този мамонт, с характер, със светлина. И какво всички ще загубим!? Това е квартал Редута, само допреди 10 години квартал на малките блокчета и такива красиви къщи. Редом е квартал Ситняково – от соца, с малки блокчета и зелена площ. Това е новия строеж срещу нас, с разрешени седем етажа – над всичко, което има наоколо. Наоколо сме блокчета по три етажа.
Строи се от дарлинг на властта – Артстрой. И всичко било по правилата, така ме уверяват. Моят кмет Георги няма отношение. Всичко е от централната община и главния архитект. Отстояния от съседните имоти 3 метра – колкото да мине една кола, под земята се строи на границите на имота, нагоре максимално уплътняване и етажи над тези, които виждате на картинката. Тържество на инвеститорската логика.
Но това е деградация на градската среда, на качеството на живот, на гледка, на зеленина, изобщо тотална щета.
След това се питаме защо бетонираме живота си – не е само на Черно море. Бетонирано ни е съзнанието, волята.
Не е само въпросът с отстоянията и липсата на зеленина – за разлика от соцквартала Ситняково, но и в етажността, която при ограничена инфраструктура просто задръства квартала. Щели да гласуват закон за правото на гледка, помните ли дебата около пилона на Радев – никога няма да стане, защото лобито на „инвеститорите“ е непробиваемо.
Днес „само“ 30 процента от закупените за инвестиция апартаменти не са заети,. Утре ще бъдат 40 процента, след това 50 процента и ….. балонът ще се спука. Колкото да е привлекателна София, потенциалът за миграция към нея от страната се изчерпа.
Тези бетонни чудовища ще останат, да стърчат като паметници на непременераната алчност и корист.
Искали да строят – София може да се развива и без да свръхуплътняват кварталите – като Лозенец, така ще стане и при нас.
Някой наричат това етапа на мутренския, див капитализъм. За мен е по-скоро на глупостта – защото в близък, среден и дългосрочен аспект всички ще загубим – и ние, които живеем до сега в малките си блокчета, които ще бъдат връхлетяни от гигантите съседи и новите горди собственици, които ще живеят срещу мен, защото стойността на техните имоти ще се срине сред време. Само защото едни „дивелопъри“ трябва днес и сега да направят пари. Не е много по различни от Понзи схемите, само е с по-дълъг период.
Бетонните умове са истинският проблем. А управлението на голямата община по герберски – в която всеки с пари получава това, което иска – ако се от „нашите“.
За това на предстоящите избори – мораториум върху всякакви промени в градоустройство, които влошават качеството на градската среда, задължителна оценка за въздействие върху средата – задължителни изисквания за зелени площи и зеленина., достъп до гледка, оценка за въздействие върху инфраструктура, включително върху публична като детски ясли, градини. Ако ще строят толкова интензивно, да си намерят други начини за зеленина. И мораториум върху „пълзящото увеличаване“ на етажността, при която тъй като глупостта не може да расте нашир, расте на бой.
Бетонирано море, бетониран град, бетонирана България.