Loading...
Искам да обърна внимание на нещо важно, което напълно отсъства в дебата за нашите ТЕЦ.
През септември, 2020 г. Европейската комисия публикува Оценка на въздействието на плановете си за декарбонизация върху пазара на въглеродни квоти. Сценариите обхващаха от 50% до 55% намаляване на емисиите до 2030 г. Съответните възможни цени влизаха в интервала от 32-65 евро/тон СО2. За 2030 г.!
Втората графика показва какво се случи с цените с всъщност:
1. Първо скочиха рязко от 5-7 евро на над 20 евро/тон СО2 през 2018 г., когато ЕК измисли т. нар. Резерв за стабилност на пазара. Тогава реално извадиха 25% от всичките квоти от пазара, за да вдигнат най-сетне цените, че не виждаха очакваните високи цени и лелеяното масово затваряне на въглищни ТЕЦ в Европа.
2. Второ скочиха рязко от 25 до 65 евро/тон СО2 още през 2021 г., когато отвориха този пазар и за финансовите акули. Планираните от Зелената сделка („Готови за 55“) мерки за ограничаване на емисиите практически им гарантираха гигантски печалби, ако просто купят емисионни квоти и чакат, за да изнудват централите и големите индустриални предприятия.
3. Миналата година достигнаха над 100 евро/тон СО2, защото много страни в ЕС се принудиха отново да отворят въглищните ТЕЦ, заради астрономическите цени на газа и несигурността в доставките.
Днес сме 2023 г., а цените се въртят около 85-90 евро/тон СО2. А още не е дошла 2026 г., когато няма да има безплатни квоти за никого и нищо – не само ТЕЦ и големите предприятия, но и всеки един от нас ще плаща квоти през цената на горивата по бензиностанциите и на природния газ вкъщи. Представете си какво ще се случи тогава…
Забележете какво гигантско разминаване има между „оценките“ на бюрократите в Брюксел и реалността.
Изводите всеки да си ги прави сам! Аз мисля, че това няма да завърши добре…
