Loading...
Логиката на Асен Василев през бюджета – да се набляга на увеличение на минималната работна заплата, изобщо през доходите към ръст на благосъстоянието е добра само до известна степен, в краткосрочна перспектива. Както виждате, в момента, в който правителството започна да увеличава доходи, и стачките/протестите се катализираха, като че ли с магическа пръчка. Днес шофьори, утре библиотекари, вдругиден културни дейци.
Накрая правителството се нагърбва с роля, която не му е присъща, заетите лица започват да се фокусират върху протести, а не върху производителност и дисциплина на труда.
С ръст на минималните работни заплати теч на хора в чужбина не се спира. Това е абсурдно твърдение – висококвалифицирания работник няма нищо общо с минималната работна заплата. Дори може да се спори, че частта от фонд РЗ, която отива за повишение на минималната РЗ ще намали възможността да се увеличи ръста на заплащането на квалифицираните работници, ерго шансът да ги задържите. Дадеш ли повишение и след това да чакаш повишение на производителността е също вуду икономикс. Напротив развращаваш работната сила, която се ориентира към форми на социален натиск. Има логика единствено в намаляване на социалното неравенство.
Местите една парична маса от бюджета в потребителското потребление – при минималните работни заплати няма инвестиции, а само потребление и…. инфлацията се помпа ,без дългосрочни катализатори на растеж.
Разбирам, че дълго време ножицата на социалното неравенство постоянно се разтваряше, но твърде рязкото и скорострелно увеличаване на минималната работна заплата и свързаните с нея плащания от бюджета действително може да ни изиграе лоша шега, тъкмо преди да влезем в еврозоната.
