Зърнопроизводителите твърдят, че загубите им не могат да се отразят във финансовите отчети – съответно в данъчните декларации, поради това не били съгласни с методиката на правителството. А правителството не може да има друга методика, освен тази която позволяват законите, стандартите на счетоводство и европейските регулации за държавна помощ.
Добре е да го проумеят – Денков не се инати, а казва, че няма как да даде държавна помощ без тя да е одобрена от ЕК, а ЕК одобрява само когато са доказани щети/загуби и то по счетоводни стандарти, а не по силата на имагинерно желания на зърнопроизводителите.
Имали много зърно на склад и ако то излязло от складовете при пазарни цени, щели да инкасират огромни загуби. За това, че стояло по складовете сега не излизали на загуба в отчетите. Това е обяснение за идиоти – има задължителна преоценка на активите, има счетоводни стандарти за оценка на активите /в случая зърното на склад/, ако пазарната стойност се променя в различни посоки. Те не могат да държат зърно от миналата година и да не му правят преоценка, съответно да не инкасират загуби, които са счетоводни. Денков искат това, да покажат счетоводна загуба, за да има даде финансиране. Счетоводните загуби стават реални, когато продадат зърното – това е срещата с реалността.
И тук има един тънък момент, ако има теглени кредити, които са обезпечени с това зърно, защо не са продали навреме? Защо не са хеджирали този риск? Банките при всички случаи са застраховали своя риск на кредитодатели? Ако фермерите изкуствено са задържали стоката си на склад – това си е било спекулация, за която защо държавата ще плаща – ако е в рамките на един сезон – кредит се взема, препарати, семена, сее се, и с реколтата се прибира – значи са играли на спекула. Да са го правили с други пари, не с кредити.
Дано проумеят – Денков не може да се съгласи да плаща на калпак, защото ЕК няма да одобри тази държавна помощ, а като не я одобри ще има солени глоби и ще плащаме всички български данъкоплатци.
Симпатизирам на много от исканията на протестите – за това, че цялата преса на европейската обща земеделска политика с нейната тотална доминация на субсидиите за сметка на пазара и конкуренция, всякаквите измишльотини на зелените за емисии, за намаляване на употреба на препарати, се стоварва сега върху нашия земеделец. Но това няма нищо общо с кахърите на някой с бентли, който вие, че печалбите му спаднали.
Единствената политика, която може и трябва да се води е тази, която ще задържи хората на село и ще им даде препитание.