Loading...
Българската Темида е без превръзка и с манипулирана везна!
Вече близо месец българските граждани справедливо протестират срещу монополите и техните кражби, но никой от водачите на протестите ясно не формулира претенциите на протестиращите по отношение работата на българската съдебна система. Нали създаването на въпросните монополи е станало с участието на политиците във властта, които от 23 години крадат безнаказано. Единият, много син, продал точно преди изборите 2001г. двете топлоелектрически централи „Марица- Изток“ – 1 и 3, с противоречащи на пазарната логика договори и взел някаква предизборна комисионна, която сега ние плащаме със сметките си за ток. Следващият, жълт, та чак прежълтял, продал през 2004г. трите енергоразпределителни дружества вместо за 2 млрд. лв. за 700 млн. лв. и пак взел комисионна за провеждане на изборите през 2005г., но и тая комисионна е в нашите сметки за ток. Третият, целият в червено, платил авансово за АЕЦ „Белене“ 1.5 млрд. лв., от които взел тлъсти комисионни за изборите през 2009г., а сега НЕК е пред фалит и естествено ние ще платим кражбата с повишената цена на тока. Защо изреждам тази срамна за нашите политици последователност в кражбите?
Защото ако правосъдната ни система си беше на мястото и веднага взелите комисионни за противодържавни сделки влизаха в затвора, следващите нямаше да посмеят да направят същото. Но ненаказаният грабеж, обясняван цинично от някои политици като смяна на строя, беше заложен още в началото на прехода със законови промени – още през 1989г., когато в сила влезе, под крилото на убития впоследствие Андрей Луканов, безумният Указ 56 за стопанската дейност. За тези, които вече не си спомнят да кажа, че с този странен нормативен акт, редица важни държавни предприятия, особено външнотърговските, станаха акционерни фирми или фирми с ограничена отговорност още през 1990г., с което държавните активи автоматично станаха частна собственост на група хора в управителните органи на тези фирми. Така, фирменото отделение към съда, с регистрацията на тези дружества, а впоследствие и с регистрацията на нароилите се частни банки с държавни средства, изигра ролята на агенция за приватизация. В резултат на заложената от перестройчиците функция на съдебната система като важна част от първоначалното натрупване на капитала, до момента няма осъден кредитен милионер, или забогатяла мутра – бизнесмен от нищото.
Същото се случи с определените по списък приватизатори от различни партийни цветове, изкупили за жълти стотинки активи за милиарди по времето на правителството на Костов, с което се постави и началото на олигархията. Прокуратурата нямаше законово право да разследва приватизационни сделки, а и да имаше, резултатът щеше да е същият като с разследването на кредитните милионери.
Какво направи Филчев по повдигнатите от него три обвинения срещу Софиянски, в качеството му на кмет на София за нанесените щети на общината от сделките с Централните хали, Бизнесцентъра на ул. „Гурко“ № 1 и Милениумцентър ? Нищо, само споменът с ехидна усмивка в едно телевизионно предаване,че се носи слух, че Софиянски нещо бил обеднял напоследък.
Бившият президент Първанов, освен архитект на тройната коалиция, назначи своя юридически съветник Борис Велчев за главен прокурор. При това положение кой да търси отговорност за неизгодната приватизация на трите енергоразпределителни дружества, за неизгодните за държавата договори за износ на ток, за взетите милиони като комисионни на групата около Р.Овч. за АЕЦ „Белене“ или на кръговете около Доган за „Цанков камък“?
Особено срамни са действията на магистратите по отношение на наблюдаваното от ЕС дело за източването на средства от програмата САПАРД от дуета „Николов – Стойков – бизнесмени, приближени до бившия президент Първанов. За своите действия в прикриване на престъплението бяха отстреляни двама прокурори от Софийската апелативна прокуратура – Ангел Илиев и Стойчо Ненков. А един съдия от Софийски апелативен съд – Калин Калпакчиев ги оневини, след което за награда бе избран във ВСС от съдийската квота. И накрая, свързаните с БСП членове на ВСС – зам. гл. прокурор Камен Ситнилски и съдия Калин Калпакчиев имаха наглостта да предложат Галина Тонева за главен прокурор, при излезналата впоследствие информация за смачканите лично от нея дела, свързани с корупцията в енергетиката.
Отдавна е тази практика – управляващите през мандата си да слагат по партийна квота свои доверени магистрати във ВСС и на ръководни позиции във върховните съдилища, които да ги оневиняват после – като сдадат властта. Очеваден пример за това беше кандидатката за член на КС, бившата зам. председателка на ВАС, съдия Венета Марковска, зад която стоеше значителна група от разноцветни политици. Нейната колежка от ВАС – съдия Соня Младенова дори влезе при НДСВ в изпълнителната власт като зам. министър в МО и взе дейно участие в определени сделки за замяна на военни имоти, а за добре свършена работа след това беше назначена от БСП за зам. министър в МВР. Хитро, защото актовете на властта се подкрепят или отхвърлят именно във ВАС и там се оказва решаващо да имаш „прихванат“ съдия.
В този съд са и съдиите Икономов и Урумов, с деца малоимотни, почти клошари, които си направиха от просия по улицата хотели на морския бряг. Други петима върховни магистрати от ВАС оцапаха репутацията си на безпристрастни съдии, взимайки безпринципното решение да върнат един омазан до ушите свой колега – Веселин Пенгезов, човек за специални поръчки на Алексей Петров–Трактора, собственик на имоти за милиони долари и баща на друго съдебно недоразумение – Анна Пенгезова, също придобила на безценица имот на морето като малоимотна.
Имената на магистратите, върнали скандалния съдия Веселин Пенгезов начело на Софийския апелативен съд са Галина Солакова, Дима Йорданова, Ангел Калинов, Георги Ангелов и Захарина Тодорова. Тук му е мястото да попитаме и настоящия омбудсман г-н Константин Пенчев, който иначе дава вид на много морален и съвестен магистрат, кой предложи тази група партийно „прихванати“ съдии във ВАС? Защо бившият шеф на ВАС г-н Пенчев не успя, а и до момента е така, да извършен кадрови подбор при цялата гласност на техните „подвизи“?
Липсата на реформа в съдебната система обрича на провал всяка надежда за промяна на политическата система и корупционните практики, използвани вече 23 години. Не може да има справедливост и морал, когато тези от съдебната система, които следва да ги прилагат в работата си, са корумпирани и тясно свързани с крадливите политици и богатите „бизнесмени“, натрупали милиони от престъпления в страната и чужбина. Дори в тоталитарната държава няма такъв разпад на съдебната система! И ако протестиращите искат да използват енергията на улицата за нещо важно, то нека насочат тази енергия първо към промяна на съдебната система и разбиване на статуквото в нея. Точно тук е зарито кучето на криминалния преход в България!
