България и групата на „страните с високи доходи“. Какво не виждат политиците

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Красен СтанчевБългария вече не е най-бедната страна в ЕС. Тази новина набра популярност през последните седмици. Всъщност обаче това не е новина, а факт от 2021 г. Защо медии и политици чак сега забелязаха влизането на страната в „клуба на богатите“?

„Положителното стопанско развитие е увеличение на дохода на хората и предприятията вследствие на разгръщането на свободата на икономическия избор, измерено през ръста на БВП.“

Красен Станчев, 11 август 2012 г.

 

Политици и медии изведнъж забелязаха, че България вече е в групата на страните с висок доход според класацията на Световната банка (СБ). Това е факт още от 2021 г.

 

Графиката по-долу е взета от Фейсбук страницата на икономиста Георги Ганев и онагледява как това се е случило.

 

Зелената линия е прагът, според който икономиките на страните попадат в групата на „богатите“. Оранжевата представя траекторията на България през годините.

 

Критерият, който определя принадлежността към страните с висок доход, се актуализира периодично от СБ. През миналата година показателят е малко над 14 хил. щатски долара брутен национален доход (БНД) на човек от населението.

 

България и групата на "страните с високи доходи". Какво не виждат политиците

 

Защо този факт беше забелян едва миналата седмица? Това е въпрос от по-голямо значение дори от самото присъствие на България в тази група.

 

Предистория на класацията

 

Групирането на страни според БНД се прави за пръв път през 1993 г. Преди това, до края на Студената война, в тази група са страните от Западна Европа, Северна Америка, Австралия и Япония – членки на НАТО, наричани тогава „първи свят“.

 

Поводът за съставяне на класификацията е донякъде технически. СБ и Международният валутен фонд (МВФ) се нуждаят от нея, за да определят приоритетите си и начините на кредитиране и подкрепа на платежните баланси на различните страни.

 

Например, приблизително 4/5 от страните с висок доход не отговарят на условията за подобна подкрепа. Изключения се правят предимно от МВФ, по повод неплатежоспособност по държавни дългове. Това се прави в сътрудничество с други международни финансови институции или Европейския съюз (ЕС). След 2010 г. такъв беше подходът към фалита на Гърция.

 

Често обаче, ако страните с висок доход имат статут и на „развиващи се“, те могат да получават кредити, които разнообразяват перспективите им за разгръщане на стопанския потенциал. Всички страни, независимо дали са икономики с „нисък“, „среден“ или „висок“ доход, са включени в статистическите обзори.

 

Класификацията има дълга история, свързана с постепенното разгръщане на борбата с бедността и онова, което днес се нарича „цели на устойчивото развитие на ООН“.

 

Инициативата е от 1974 г., следствие на резолюция на ООН за „новия икономически световен ред“. Идеята е той да изисква „богатите“ страни да финансират дълговете и решението на стопанските проблеми на страните от т.нар. „трети свят“.

 

Концепцията е прокарана в ООН не съвсем прозрачно от страна на СССР и неговите сателити. Замисълът е създаване на конфликт между „богати“ и „бедни“ страни, преодоляването на който следва да е за сметка на Запада.

 

Поради очевидна неразумност резолюцията не е приложена според замисъла ѝ. До към средата на 1990-те години СБ и МВФ опитват поне пет различни схеми, повечето от които не дават резултат.

 

Онова, което извежда страните от състояние на ниски доходи и бедност, е т.нар. Вашингтонски консенсус. Той включва мерки за фискална дисциплина, рационализиране на данъците, либерализация на лихвените проценти, цените, търговията и инвестициите, равни права за местните и чуждестранни инвеститори, гарантирани на правата на собственост и облекчаване на регулациите.

 

Този консенсус и досега е боксова круша за привържениците на авторитаризма, икономическия национализъм и класовата борба на междуродната сцена.

 

България в „клуба на богатите“

 

БНД на човек от населението е измерител на доходите в дадена икономика, независимо дали той е произведен в страната или от нейни граждани и фирми в други юрисдикции.

 

Доходът на човек от населението се променя поради две фундаментални причини:

 

• по-сложната причина е производството на стоки и услуги, които се търсят и в страната, и в чужбина. Тази перспектива зависи от конкурентността и от разширяването на спектъра на избор на разположение на хората и предприятията от дадена страна;

 

• втората причина е по-елементарна – динамиката на населението. Когато броят на хората намалява, но икономическият растеж е налице, БНД на човек се увеличава.

 

България попада в „клуба на богатите“ през 2022 г. Всички нови страни членки на ЕС са в него отпреди 2009 г. – първа е Словения от 1997 г., следват Естония и Чехия през 2006 г. Изключение е Румъния, която влиза в тази група през 2019 г.

 

От горната графиката се вижда следното:

 

• в България БНД на човек намалява от 1988 г. (малко преди началото на прехода към пазарна икономика);

• до 2003 г. тя е в групата на страните с „нисък доход“, след това в групата на страните със „средни“ и „средно високи“ доходи;

• ръстът на икономиката и доходите съвпада с повторното начало на пазарните реформи през 1997-1998 г., т.е. с повторното въвеждане на политики по реда на Вашингтонския консенсус, както и с началото на процеса на присъединяване към НАТО и ЕС;

• оттогава БНД на човек от населението нараства седем пъти;

 

Във всички нови страни членки на ЕС и НАТО след 1995-1996 г. няма свиване на дохода. Това обаче е налице при България поради опита за възраждане на централно планиране, протекционизма и правителствената намеса от 1995 до 1997 г.

 

Икономическият растеж след 2011 г. в България е средно 2.5-3 пъти по-нисък от този за времето от 1998 до 2008 г. Така сравнителното закъснение за „клуба на богатите“ е приблизително 10 години. В другите страни ръстът на икономиката също намалява и има ефект от отрицателния прираст на населението.

 

В България намаляването на прираста на населението е дългосрочна тенденция. За 65 години най-високият темп на увеличение е едва 0.96% през 1961 г.

 

След 1978 г. само през 1980 г. темпът „висок“ – 0.4%. След 1988 г. коефициентът на прираст на населението е трайно отрицателен, с резки спадове през 1990 г. (-1.8%) и 2002 г. (-2.2%).

 

Най-резкият спад обаче е през 2020 г. с -6.2%. Обяснението е в неразумните политики и масовите заблуди по повод пандемията от коронавирус. След изясняването на данните за смъртността през 2021 г. беше очевидно, че страната вече ще попадне в „клуба на богатите“.

 

Какво не виждат политиците и медиите

 

Тази „новина“ беше коментирана не само със закъснение, но и неграмотно. Партиите, управлявали България през последните години, не пропуснаха повода да си припишат успех. Медии и експерти обаче поставиха ударението върху странични факти и обстоятелства.

 

„България е последна и най-бедна“ като че ли беше общият дух на коментарите по темата.

 

Странен акцент беше поставен върху „напредъка“ на Русия. Тя беше в групата на страните с „висок доход“ от 2012 до 2014 г. заради цените на петрола и енергийните ресурси, а не толкова заради ръста на доходите на населението.

 

След миналата година, по време на предизвиканата от самата нея война срещу Украйна, Русия се върна в този „клуб“. Икономическият ѝ ръст е следствие на военизирането на икономиката и приходите от продажба на суровини в чужбина. Ръстът на БНД се дължи и на намаляването на населението с около 1.2 млн. емигрирали, дезертирали или убити на фронта в Украйна.

 

Украйна също бележи „напредък“: ръстът на икономиката ѝ е дори по-висок от този на агресора. Но както и в Русия, това е ефект от известната от средата на XIX век „икономика на счупения прозорец“: когато нещо е разрушено, възстановяването му илюзорно се отчита като стопански растеж.

 

Украйна е загубила и около 15% от населението си, емигрирало поради войната и нападенията срещу мирни граждани и цивилна инфраструктура.

 

Хроничното оплакване, че България „пак“ е най-зле, е следствие на мисловна леност и неразбиране. БНД и брутният вътрешен продукт (БВП) на страната включват възнагражденията и социалните помощи.

 

През 2023 г. техният дял ще се окаже около 55%. По-малко отколкото в Швейцария (68-69%) или Естония (62-63%), но повече от дохода на хората от Румъния или Унгария. Тенденцията е положителна и не е свързана с финансирането на война.

 

Оплакването „България пак…“ се е превърнало до голяма степен и в култура на тълкуване на собственото място в света. Тя се поражда от политическите послания и от недоверието на политици в силата на духа и въображението на гражданите. Невежеството в тълкуването на икономическите процеси е от полза именно за тях.

 

 

Текстът е написан специално за Свободна Европа.

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.