Loading...
България вече не е най-бедната страна в ЕС. Тази новина набра популярност през последните седмици. Всъщност обаче това не е новина, а факт от 2021 г. Защо медии и политици чак сега забелязаха влизането на страната в „клуба на богатите“?
„Положителното стопанско развитие е увеличение на дохода на хората и предприятията вследствие на разгръщането на свободата на икономическия избор, измерено през ръста на БВП.“
Красен Станчев, 11 август 2012 г.
Политици и медии изведнъж забелязаха, че България вече е в групата на страните с висок доход според класацията на Световната банка (СБ). Това е факт още от 2021 г.
Графиката по-долу е взета от Фейсбук страницата на икономиста Георги Ганев и онагледява как това се е случило.
Зелената линия е прагът, според който икономиките на страните попадат в групата на „богатите“. Оранжевата представя траекторията на България през годините.
Критерият, който определя принадлежността към страните с висок доход, се актуализира периодично от СБ. През миналата година показателят е малко над 14 хил. щатски долара брутен национален доход (БНД) на човек от населението.
Защо този факт беше забелян едва миналата седмица? Това е въпрос от по-голямо значение дори от самото присъствие на България в тази група.
Предистория на класацията
Групирането на страни според БНД се прави за пръв път през 1993 г. Преди това, до края на Студената война, в тази група са страните от Западна Европа, Северна Америка, Австралия и Япония – членки на НАТО, наричани тогава „първи свят“.
Поводът за съставяне на класификацията е донякъде технически. СБ и Международният валутен фонд (МВФ) се нуждаят от нея, за да определят приоритетите си и начините на кредитиране и подкрепа на платежните баланси на различните страни.
Например, приблизително 4/5 от страните с висок доход не отговарят на условията за подобна подкрепа. Изключения се правят предимно от МВФ, по повод неплатежоспособност по държавни дългове. Това се прави в сътрудничество с други международни финансови институции или Европейския съюз (ЕС). След 2010 г. такъв беше подходът към фалита на Гърция.
Често обаче, ако страните с висок доход имат статут и на „развиващи се“, те могат да получават кредити, които разнообразяват перспективите им за разгръщане на стопанския потенциал. Всички страни, независимо дали са икономики с „нисък“, „среден“ или „висок“ доход, са включени в статистическите обзори.
Класификацията има дълга история, свързана с постепенното разгръщане на борбата с бедността и онова, което днес се нарича „цели на устойчивото развитие на ООН“.
Инициативата е от 1974 г., следствие на резолюция на ООН за „новия икономически световен ред“. Идеята е той да изисква „богатите“ страни да финансират дълговете и решението на стопанските проблеми на страните от т.нар. „трети свят“.
Концепцията е прокарана в ООН не съвсем прозрачно от страна на СССР и неговите сателити. Замисълът е създаване на конфликт между „богати“ и „бедни“ страни, преодоляването на който следва да е за сметка на Запада.
Поради очевидна неразумност резолюцията не е приложена според замисъла ѝ. До към средата на 1990-те години СБ и МВФ опитват поне пет различни схеми, повечето от които не дават резултат.
Онова, което извежда страните от състояние на ниски доходи и бедност, е т.нар. Вашингтонски консенсус. Той включва мерки за фискална дисциплина, рационализиране на данъците, либерализация на лихвените проценти, цените, търговията и инвестициите, равни права за местните и чуждестранни инвеститори, гарантирани на правата на собственост и облекчаване на регулациите.
Този консенсус и досега е боксова круша за привържениците на авторитаризма, икономическия национализъм и класовата борба на междуродната сцена.
България в „клуба на богатите“
БНД на човек от населението е измерител на доходите в дадена икономика, независимо дали той е произведен в страната или от нейни граждани и фирми в други юрисдикции.
Доходът на човек от населението се променя поради две фундаментални причини:
• по-сложната причина е производството на стоки и услуги, които се търсят и в страната, и в чужбина. Тази перспектива зависи от конкурентността и от разширяването на спектъра на избор на разположение на хората и предприятията от дадена страна;
• втората причина е по-елементарна – динамиката на населението. Когато броят на хората намалява, но икономическият растеж е налице, БНД на човек се увеличава.
България попада в „клуба на богатите“ през 2022 г. Всички нови страни членки на ЕС са в него отпреди 2009 г. – първа е Словения от 1997 г., следват Естония и Чехия през 2006 г. Изключение е Румъния, която влиза в тази група през 2019 г.
От горната графиката се вижда следното:
• в България БНД на човек намалява от 1988 г. (малко преди началото на прехода към пазарна икономика);
• до 2003 г. тя е в групата на страните с „нисък доход“, след това в групата на страните със „средни“ и „средно високи“ доходи;
• ръстът на икономиката и доходите съвпада с повторното начало на пазарните реформи през 1997-1998 г., т.е. с повторното въвеждане на политики по реда на Вашингтонския консенсус, както и с началото на процеса на присъединяване към НАТО и ЕС;
• оттогава БНД на човек от населението нараства седем пъти;
Във всички нови страни членки на ЕС и НАТО след 1995-1996 г. няма свиване на дохода. Това обаче е налице при България поради опита за възраждане на централно планиране, протекционизма и правителствената намеса от 1995 до 1997 г.
Икономическият растеж след 2011 г. в България е средно 2.5-3 пъти по-нисък от този за времето от 1998 до 2008 г. Така сравнителното закъснение за „клуба на богатите“ е приблизително 10 години. В другите страни ръстът на икономиката също намалява и има ефект от отрицателния прираст на населението.
В България намаляването на прираста на населението е дългосрочна тенденция. За 65 години най-високият темп на увеличение е едва 0.96% през 1961 г.
След 1978 г. само през 1980 г. темпът „висок“ – 0.4%. След 1988 г. коефициентът на прираст на населението е трайно отрицателен, с резки спадове през 1990 г. (-1.8%) и 2002 г. (-2.2%).
Най-резкият спад обаче е през 2020 г. с -6.2%. Обяснението е в неразумните политики и масовите заблуди по повод пандемията от коронавирус. След изясняването на данните за смъртността през 2021 г. беше очевидно, че страната вече ще попадне в „клуба на богатите“.
Какво не виждат политиците и медиите
Тази „новина“ беше коментирана не само със закъснение, но и неграмотно. Партиите, управлявали България през последните години, не пропуснаха повода да си припишат успех. Медии и експерти обаче поставиха ударението върху странични факти и обстоятелства.
„България е последна и най-бедна“ като че ли беше общият дух на коментарите по темата.
Странен акцент беше поставен върху „напредъка“ на Русия. Тя беше в групата на страните с „висок доход“ от 2012 до 2014 г. заради цените на петрола и енергийните ресурси, а не толкова заради ръста на доходите на населението.
След миналата година, по време на предизвиканата от самата нея война срещу Украйна, Русия се върна в този „клуб“. Икономическият ѝ ръст е следствие на военизирането на икономиката и приходите от продажба на суровини в чужбина. Ръстът на БНД се дължи и на намаляването на населението с около 1.2 млн. емигрирали, дезертирали или убити на фронта в Украйна.
Украйна също бележи „напредък“: ръстът на икономиката ѝ е дори по-висок от този на агресора. Но както и в Русия, това е ефект от известната от средата на XIX век „икономика на счупения прозорец“: когато нещо е разрушено, възстановяването му илюзорно се отчита като стопански растеж.
Украйна е загубила и около 15% от населението си, емигрирало поради войната и нападенията срещу мирни граждани и цивилна инфраструктура.
Хроничното оплакване, че България „пак“ е най-зле, е следствие на мисловна леност и неразбиране. БНД и брутният вътрешен продукт (БВП) на страната включват възнагражденията и социалните помощи.
През 2023 г. техният дял ще се окаже около 55%. По-малко отколкото в Швейцария (68-69%) или Естония (62-63%), но повече от дохода на хората от Румъния или Унгария. Тенденцията е положителна и не е свързана с финансирането на война.
Оплакването „България пак…“ се е превърнало до голяма степен и в култура на тълкуване на собственото място в света. Тя се поражда от политическите послания и от недоверието на политици в силата на духа и въображението на гражданите. Невежеството в тълкуването на икономическите процеси е от полза именно за тях.
Текстът е написан специално за Свободна Европа.
