Loading...
Цените на тока отново излетяха в небесата, а България зае стандартната си позиция на спасител от последна инстанция, изнасяйки за всички наоколо.
Подробностите обаче са важни…
Втората графика показва изменението на производството от различните централи и товарът на нашата система. Ясно се вижда как България е нетен вносител, докато единият блок на АЕЦ Козлодуй е в ремонт и как бързо се превръща в нетен износител с пускането му.
Графиките на цените са много подобни като разликата между уикенда и работните дни е основно през деня. През уикендите виждаме цени около нулата, а през работната седмица – между 100 и 200 лв./MWh. Последното се случва благодарение на големия износ. Фотоволтаиците работят много интензивно всеки ден, като през уикендите видимо се ограничават, тоест голяма част от потенциалния им добив не се реализира, заради липсата на пазар. Това би се случвало на ежедневна база, ако не бяха проблемите на съседните страни в жегата.
Прави впечатление, че големите ВЕЦ на НЕК работят изключително интензивно всяка вечер (над 1100 MW) – когато е и пикът на товара (19-22 ч.) – а понякога се включват и сутрин. Това няма как да продължи твърде дълго, защото ресурсът им е ограничен и трябва да бъде пазен за алтернативно ползване и за зимата. За съжаление твърде малко ПАВЕЦ има в системата.
Големите лигнитни ТЕЦ работят ежедневно като общото им производство се изменя от 800-1000 MW през деня до 1300-1400 MW вечер. ТЕЦ Бобов дол работи почти константно с един блок, а ТЕЦ Марица изток 2 – с три блока. Най-натоварена е AES Гълъбово, която работи непрекъснато с два блока със силно изменение на натоварването – от 50% през деня до 100% вечер.
Опитайте се да си представите картинката без големите лигнитни ТЕЦ и бързо ще разберете защо България не може без тях…
