Труд, обща неудовлетвореност и несправедливост

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Красен Станчев„Недостигът на работна ръка и умения продължава да е сериозно предизвикателство и има риск да се задълбочи, предвид отрицателните демографски тенденции. Това на свой ред се съчетава с високи нива на стопанско бездействие сред ромите, хората с увреждания и онези, които са извън заетост, образование и обучение (ИЗОО – К.С.), и е предизвикателство за икономическия растеж и общественото благосъстояние.“

Европейска комисия. Конвергентен доклад 2024, стр. 59.

 

Спорадично преди седмица-две у нас коментаторите на политиката и икономиката се сещаха за този доклад. Споменавани обаче бяха предимно общоизвестни констатации за инфлацията. Изводите за по-дългосрочни житейски, не само стопански, проблеми на България останаха сякаш незабелязани. Никакво внимание не беше отделено на работата и пазара на труда. Дори от профсъюзите и работодателите. Политическата нестабилност налага късогледство, търсене на чудотворни решения и изисква обещания, че именно „ние“ (които и да сме тези ние) ще ги предоставим.

 

Не мисля, че някой действително разбира каква продължителност на предизвикателствата става дума.

 

Грешки в тълкуването

 

През последните години политическите деятели, коментатори и анализатори често се позовават на демографската „катастрофа“. Изглежда смятат, че основният проблем е в спада на раждаемостта и се съревновават да предлагат политики за подобряването й.

 

Но, първо, коефициентът на раждаемост в България през 2022 г. е сред най-високите в Европа, по-висок от този на Турция (за изненада на мнозина „българофили“) и малко по-нисък единствено от коефициентите Грузия, Молдова, Франция, Черна Гора и Румъния.

 

Второ, процесът на намаляването на раждаемостта е отдавнашен процес в Европа, свързан с ръста на богатството (отскоро и в източната ѝ част) и не зависи от културата и религията, както е отдавна доказано статистически от Ханс Розлинг.

 

Трето, намаляващият темп на прираст на населението е дългосрочна тенденция в България: най-високият последен темп от 096% е регистриран през 1961 г.; най-високият през 1980 г. е 0.4% в началото на онова десетилетие, за да премине на отрицателна територия през 1988-1989 г.

 

Оттогава той е не само отрицателен, но регистрира два относително резки спада – през 1990 г. (-1,8%) и 2002 г. (-2,2%), и един крайно рязък през 2020-2021 г., от -6,2%. Тогава непосредствени причини са недалновидно прилагане на анти-пандемичните мерки и антиваксърските настроения.

 

Но основният житейски фактор за намаляване на раждаемостта е нежеланието да се отглеждат деца. По някакви „родителски“ съображения от 1960 до 1999 г. новородените деца у нас са малко повече от прекъснатата бременност само през седем години. Това е официалната статистика. Гинеколозите, които съм разпитвал по темата, са единодушни, че действителният брой на абортите е 10-20% по-висок от отчетеното.

 

Пазар на труда, житейско неудовлетворение и не съвсем

 

За последните 20 години (2003 – 2023 г.) общият брой на работещите на възраст от 15 до 64 години е намалял със 7,13%, а на 20-64-годишните с 6,5%. Най-рязкото свиване е в най-активните възрастови групи, тези на хората на 15-29, 15-24, 25-34 и 35-44 години, които намаляват съответно с 51,8, 63,7, 34,7 и 14,9%. Единственото положително развитие е регистрирано в предпенсионната възрастова група и при заетите в пенсионна възраст.

 

Преброяването през 2021 г. регистрира 19% спад на населението в трудоспособна възраст в сравнение с предходното от 2011 г. и 12,6% увеличение на броя на хората над 65-годишна възраст.

 

Не само конвергентният доклад, но и много други наблюдения на положението в страната споделят една и съща тревога. Икономическия обзор на ОИСР за България през 2023 г. анализира статистиката на пазара на труда и стига до извода, че „намаляването на броя на работещите, дължащо се на по-малкия брой млади хора, които навлизат на пазара на труда, и мащабната външна миграция подкопават перспективите за растеж на България, устойчивостта на нейните социални институции и на обществото в по-широк смисъл.“

 

Иначе казано, обзорът сочи една от непосредствените причини за лична неудовлетвореност от благосъстоянието, а оттам и от просперитета на страната. Това настроение очевидно се подклажда и използва от политическите партии.

 

Но същите тези процеси водят и до хроничен дефицит на работещи, по-високи заплати и но-ниска безработица. Както стана дума в прегледа на факторите за влизане на България в категорията на страните с висок доход, дял от 55% на възнагражденията и социалните бюджетни трансфери в БВП е здравословен показател. Но дяволията е в подробностите.

 

Дупки в справедливостта на „трудовата“ политика

 

От всички наети по някакъв трудов договор 31% са служители в публичния сектор, не само държавни служители. На тях се плаща от държавния бюджет.

 

Приносът на частния сектор, несубсидираните държавни предприятия и на административните услуги, платени пряко от задължените да ги плащат граждани към БВП за 2022 г., е 80%.

 

Процентът на работещите за себе си, в частния сектор и в несубсидираните държавни предприятия, е по 50% и тези хора са значително под 30% от населението. Иначе казано, над 70% са нетни бенефициенти на преразпределението. По-малката група са нетни кредитори на бюджета.

 

През последните десет години (2014-2023 г.) най-силно намалява броя на работещите за себе си, преди те са около 1 милион души, през тази година – около 830 хиляди. За тези хора ръстът на реалните доходи е 1.7 пъти – темпът на нарастване е по-нисък от ръста на доходите от заплата (2.3 пъти) или от пенсия (2.8 пъти).

 

За периода 2008-2023 г. доходът от самостоятелна заетост на домакинство е средно с 10 пъти по-малък от този на домакинствата на работещи по трудов или служебен договор. Става дума за нещо като „помощно стопанство“.

 

Разходите на работодателите за труд в публичния сектор (за сметка на данъкоплатците) между 2008 и 2019 г. са с между 10 и 14% по-високи от общите за страната разходи на работодателите за труд (заплати, осигуровки и други данъци върху труда). През 2020 г. те са 15% над средните, а през 2022 г. достигат се запазват на ниво от 26% над средните за страната разходи.

 

Отрасли, осигуряващи висока заетост, не изискват дългосрочно образование и са с фирмени разходи на труд по-ниски от средните за страната: строителството (с 25%), търговията на едро и дребно (14%) и настаняването и храненето (40%). Но те са и най-проверяваните от данъчни и другите държавни служби. Приблизително половината от незаетите работни места не изискват висока степен на квалификация.

 

Заемането ще е от полза за всички, ако някой дръзне да намали административни пречки и ако социалната политика бъде насочена към нуждаещите се от нея.

 

Конвергентният доклад споменава хората „ИЗОО“, на възраст до 35 години. Всички изследвания на тази група установяват факта, че над 50% от ромите са в тази група. Той влошава показателите на България в PISA и в Индекса на човешкия капитал.

 

Колегите Илона Томова и Любомир Стойчев анализираха в подробности както състоянието на ромската група в ИЗОО, така и политическите и законодателните причини за тяхното положение. Административната несправедливост, възникваща поради политически и расистки нагласи, също има решаваща роля.

 

Ако социалните, образователните и програмите за заетост се прилагани в общините с концентрация на хора в групата ИЗОО, и ако минималната заpлата не се регулира толкова неразумно, несправедливостите ще изчезнат.

 

Например през 2024 г. само 0.03 % от работещите лица са имали сключен договор на непълно работно време. През последните пет години с такъв договор работя 4% от хората – най-ниският процент в цяла Европа.

 

Делът на тези договори е показател за гъвкавостта на пазарите на труда и цялостното икономическо развитие (пред хората са отворени повече възможности). Обикновено от 2009 г. до 2022 г. техният среден дял от трудовия пазар на договорите в ЕС варира между 15 и 20 % от всички договори.

 

В някои страни той е 39% (в Нидерландия и Швейцария), 30% в Австрия. Улесняването на тези договори дава възможност за трудова реализация на жените с малки деца – в Нидерландия и Австрия 69% от тях работят на такива договори, а в Германия – 65%.

 

Естествено е хората да нямат време да вникват в тези и други подробности. Но нищо чудно, ако те се утаяват в не съвсем осъзнатото впечатление, че „нещо не е наред и няма оправия“.

 

 

 

 

Текстът е написан специално за Свободна Европа.

 

 

 

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.