Loading...
Те са скромни, смирени, благи, съвестни, безкористни и бедни. И излъчват любов, преди всичко любов, защото такава е повелята на техния бог.
Те, християните.
Но не сегашните. Не днешните. Може би такива са били някога, през първи и втори век, по време на първите християнски братства. Може би.
Сегашните наши християнски велможи и началници, а също и хората, които вилнеят из обществените мегдани, уж за да защитят православието, са точно обратното. Те са зли, високомерни, злобни, алчни /виж имотите на БПЦ/ и користни. Те мразят. Преди всичко мразят.
Хайде някой да каже, че ЯД, например, е безкористен. Подобно твърдение може да предизвика само кикот. Всичките му писания са подгизнали от злоба, жлъч и омраза.
Хайде някой да каже, че оня, който нарече откриването на олимпийските игри „езическа кочина“ е скромен, смирен, благ и изпълнен с любов към ближния. Отново смях.
Ами защитниците на православието Дърева и Волгин?
Би ли могъл някой да твърди, че тия хора и още дузина като тях, са християни? Разбира се. Твърдят го. Самите те.
Да, може би има някъде из манастири, църкви и други духовни обиталища отломки от някогашното човеколюбиво християнство. Само, че те – попове, или студенти богослови, или други някакви подобни, са хора обществено сломени и принизени, без никакво влияние. А техните началници, в мнозинството си използвачи, ги принизяват тъкмо чрез християнските изисквания за смирение и подчинение, което от тяхна страна е извратено и подло.
Такава е сегашната ни църква. А може би не само сегашната. И не само нашата.
Казал го е Ницше – църквата /като институция/ е отрицание на евангелията. А Ницше е бил запознат както с християнското учение /има баща пастор и е следвал теология/, така и с езическите цивилизии на древна Гърция и древния Рим, знаел е и гръцки, и латински.
И за да се убеди човек в правотата му е достатъчно да направи едно съвсем простичко нещо. Да ги прочете тия евангелия.
„И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда“ /Матей 6.5/.
Ама било ли е църковно свещенодействие, или празник, без на него да се изтъпанят де що има нашенски президент, премиер и политик, та да се покажат пред човеците. /Има едно изключение, едно единствено – един бивш премиер, който не обичаше да се показва, та хората го мразеха включително и затова/.
„А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве“ /Матей 6,6/.
А вие сигурни ли се, че всички тези преструванковци и лицемерци, които се кръстят по телевизорите /като един Бойко, например/ биха го правили, ако не ги снимат.
„Онзи, който се стреми към величие, трябва да стане слуга; и всеки, който желае да бъде пръв, трябва да стане роб“./Матей 20: 27/.
Как си ги представяте нашенски митрополити без ролекси, мерцедеси, имоти, златни корони /добре де, позлатени/. Как си ги представяте като служители, слуги и роби. Ами не. Те са господари и се държат като господари, и то господари, които са хванали Господ за шлифера и не ще го пуснат никога.
И дали само нашенската църква е такава?
Летописите на църквата, със съборите сътворили религиозните догми /догми, които нямат нищо общо с Христовото слово от евангелията/, всъщност са преразказ на църковните борби за власт и влияние. И то грозни, мръсни, отблъскващи борби.
Със скубането на бради по време на Никейския събор, например.
С взаимното проклетисване и анатемосване между патриарх Фотий и папа Николай I. Отново борба за власт и влияние, прикрита, зад догматични измишльотини и небивалици. Като това как точно се спускал бил духът Божи на земята. Попитайте когото и да било неизкушен в тия подробности православен, как точно става това. Или няма да знае, или ще сбърка, проявявайки ереса на филиоквето. А това спускане на духа Божи не е някаква подробност, това е основната разлика между православието и католицизма. Да не говорим за другите разлики – имало, или нямало чистилище – сякаш на някого наистина му пука. Или трябвало ли да се отлъчват онези, които носят бради /това вече папски глупотевини/.
И не само комунистите твърдят, че с времето църквата се превръща в паразитна прослойка, която съществува единствено заради собствените си облаги. Още през средновековието това са го прозрели милиони безкористни духовници; протестантството /а и не само то/ не възниква не случайно.
В днешно време, след като загубиха властта си, изместени от светската държава и гражданското общество, католиците на Запад търсят и намират начини да бъдат полезни на хората – чрез благотворителност, образование за бедните, приюти за бездомните, грижи за немощните, старите и болните и още много такива смислени дейности.
Нашата православна църква си няма подобни грижи и тревоги. Затворена в себе си и в имотите си, разядена от комунистически дух, опълзяна от ченгета, тя обслужва не вярващите, а властта, винаги властта, единствено властта и най-вече своята, разбира се, с удобното обяснение, че всяка власт е от Бога. /Дали пък не и тази на Сатаната ?…/.
Като това за властта на Сатаната, дадена пак от Бога, не е особено преувеличение. Малцина са руските светци, опълчили се на Сталин. Мнозинството руски свещеници се пречупват, покоряват се и му служат, което е разбираемо за ония страшни времена. Неразбираемо е, обаче, защо го възхваляват днес. Защо в днешно време жреците на руската църква /духовници и свещеници те не могат да бъдат назовани/, осветяват икони с лицата на Сталин и Путин. А също и ракети „Сатана“ осветяват. И защо издигат военни храмове, тоест храмове на войната. „Гнъс, гнъс гнъс“. Варварска и езическа.
И всичко това с височайшата благословията на комуниста кагебист Гундяев, известен с това, че е снабдявал, срещу нескромно заплащане, руските вярващи с алкохол и цигари. Същият, който сега се подвизава като руски патриарх. Светейшият Кирил, върховен тартор на руското православие, с дворец в Турция, вила в Швейцария, яхта, луксозен апартамент до Кремъл и часовник за 30 000 долара. Същият, който обявява човешките права за ерес и турския геноцид срещу арменците за измислица. И нему българската вицепрезидентка целува ръка, а българският президент изслушва нахалните назидания със смирението като съгрешила монахиня /ама иначе щял да отстоява българското достойнство оня ми ти Радев/.
Добре поне, че нашето православие няма размаха на руското жречество. Но несъмнено се влияе от него и му подражава. С един патриарх, който не може да направи разлика между добро и зло, между насилник и жертва.
Нелепостите и користта на българските православни началници биха били все пак безобидни, ако не бяха изблиците им на нетърпимост, все по-настъпателното им поведение, и неприкритият им стремеж към повече влияние.
Изблици на нетърпимост, проявени и чрез изявлението на Светия Синод по повод откриването на олимпийските игри, а и при достатъчно други случаи. Всъщност това изявление не дойде неочаквано. Та би ли могло православното ни жречество да изтърпи чак пък такива изяви на свободомислие, разкрепостеност, веселие, радост от живота и човечност. Разбира се, че не, разбира се, че то ще бъде „смутено, съблазнено и оскърбено“ – както се жалват сътворителите му.
А дали въобще си дават сметка мрачните жреци на днешната ни църква, че са на път да тикнат българското православие, което си имаше трогателни и дори мили особености, към руското религиозно безумие и към ислямския фундаментализъм.
Хубаво, все пак, че вселенският патриарх Вартоломей не подкрепи изблиците им. Подкрепи ги обаче Ердоган. А също и Орбан. И двамата бяха на едно мнение с БПЦ.
Двойна подкрепа, която разкрива лицемерието и на така наречените консерватори, и на така наречените патриоти, и в чиято основата е не толкова нетърпимостта към разнообразието, различието и човещината, макар и това да го има, колкото потайното желание за разпад Европейския Съюз. С изтърканите вече приказки „ние сме за Европа, ама Европа на нациите “ /и на християнството/. Без никакви уточнения като каква точно ще и била тази нова Европа на нациите. Но то се разбира и без уточнения. Тяхната нова Европа би била като старата – раздирана от национални и религиозни войни и вражди. Европа на нациите, която в двете световни войни погуби общо 70 милиона европейци, две трети от които цивилни. И тук не броим ранените. И не броим убитите през Балканските войни. И не броим убитите през Югославските войни – отново националистически. И не броим убитите през Гръцко-турската война 1922-ра година.
А онова, което все още никой не се осмелява да изкаже е, че техният бог, богът на всичките тези лъжливи християни, лъжливи консерватори и лъжливи патриоти не е любов, а омраза. Омраза, прикрита зад една уж духовна отдаденост. Тяхната църква е като онази от „Великият Инквизитор“ на Достоевски. Защото те не биха се поколебали да върнат и инквизицията, и средновековното мракобесие, ако не им пречеха правилата и законите на съвременната Западна цивилизация. Затова и желаят разпада на Европейския Съюз.
И още една лъжа, с които заблуждават хората. /можете да я прочетете в изявлението на Светия Синод/. Това, че европейската цивилизация била християнска. Ами не е. Това е цивилизация, която се е развила не благодарение на християнската църква, а въпреки нея, въпреки нейната съпротива.
