Чел съм как се е образувало Черно море. Учените се напинят като гладен на сране да дирят най-различни причини, ама теориите са им под всякаква критика. Та ще ви обясня.
Имало едно време един народ. Най-древния народ на света. Този велик народ ходел по още неизстиналата Земя и танцувал. Така поставил началото на нестинарството. Когато земята поизстинала, се заселил на брега на едно сладководно езеро. И направил първата дървена паница на Земята. Може да я видите в археологическия музей. После същия този народ обработил първото злато. На брега на езерото. И него може да видите. Да не мислите, че говоря празни приказки. В паниците ядяло храна с неповторим вкус, който всички, за които се е грижил Тодор Живков помним. Паниците миело в езерото. Отходните води от нужниците им отивали в езерото. Там отивали бутилките от айрян и минерална вода. Отивали и памперсите на деца и възрастни. И дамските превръзки на дамите. Бистрото езеро станало черно. Черно и сладко. Хората от този народ пътували много. И разказвали. За планини. Реки. И солени морета…
И преди 27 534 години, 1 месец, три дни, шест часа, 23 минути и 66 секунди владетелят събрал народа си. И казал.
– Хората имат солени морета, а ние сладководно черно блато. Заповядвам да се направи академия на науките и след три дни да каже как от езерото да направим море. Иначе ще скъся учените с една глава. Аз казах.
Събрали се учените и започнали да умуват. И точно след три дни застанали пред владетеля. Най-ученият казал:
– Най-велики наш ръководителю. Измислихме. Първо решихме да увеличим дебита на Дунав и Днепър. Не става. Англосаксонците не дават вода. Затова измислихме бирата. После решихме да сложим сол от Провадия за да стане солена водата, ама солта се оказа солена, и нема ни стигне сичкото злато, което имаме. Нема ни стигне и това, което Дънди ще копа след 270-280 века. Седнахме тъжни на масата. Наляхме си по бира и заронихме сълзи, защото днес щеше да ни скъсиш с една глава. Пием бира и плачем. Пием и плачем. Пием и плачем. И като ни се допика по едно време стана страшно. Кенефът струва един лев. Левове немаме, що еврогейовете ни пробутаха некви евра. И се наредихме на брега на езерото. Пикаем и плачем. Пикаем и плачем. Пием бира, плачем и пикаем. И един от наще цопна в езерото. Почна да се дави. Но както знаем, учен нема как да се удави. Учен и политик се не давят. Главите им са празни и нема как да потънат. Не се удави, ама се нагълта с вода. И се разкрещя. ЕВРИКА, ЕВРИКА, ЕВРИКА… Открил, че там, където пикаем, водата е солена…
Вождът им дал високи държавни награди. И заповядал.
НАРЕЖДАМ ВСЕКИ ЧОВЕК И ВСЯКА ЖЕНА ОТ МОЯ НАРОД ДА ПИЯТ ПО КАСА БИРА НА ДЕН. И ДА ПИКАЯТ В ЕЗЕРОТО.
Така, за няма и 20 000 години езерото се напълнило. И станало солено. Прескочило Босфора и се събрало със световния океан. И станало море. Нарекли го Черно море. Като езерото. А народът на запад от него продължил да го пълни. Само от празните бирени бутилки, които хвърлил в него, нивото му се повишило с един метър и триес сантиметра.
Това е.
Научната статия написа академик Антов
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов