Loading...
Защо държавата не трябва да е участник в икономиката, защо държавни предприятия не трябва да има, а съществуващите да се приватизират – два „чудесни“ нагледни примера от седмицата:
– Турският газов оператор „Боташ“ отхвърля исканията за предоговаряне на условията по споразумението с „Булгаргаз“ – то обвързва дългосрочно България с плащането на близо 4 млрд. лв, дори да не внася някакъв газ през Турция; всички подозираме как (подобно на договора за АЕЦ Белене) сметката ще се национализира и ще се плати от данъкоплатеца;
– Очаквано, държавната „Българска банка за развитие“ не получи (почти) нищо от отпуснатия кредит от 150 млн. лева – чиста загуба по едно очеизваждащо още тогава източване (кредит с измислено обезпечение); последствия и наказани няма.
Това не е случайност или кофти стечение на пазарната конюнктура, а осъзнат и поддържан модел на злоупотреба с „парите на другите“. Нищо ново (виж и няколко стари публикации по темата – “Енергетиката рискува да потопи (отново) държавните финанси”, “Няма начин за „добра ББР“”, “Не стойте просто така, закрийте ги”, “Високата задлъжнялост и бъдещите разходи на държавните предприятия носят фискален риск”, “Столичните търговски дружества трупат загуби, решение не се търси (засега)”).
