„Братко, ако имаш проблем и не можеш да го решиш с пари, ще го решиш с много пари“

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Калоян СтайковВчера излезе дългоочакваният и разговорно кръстен Доклад на Драги, който представя три основни предизвикателства пред Европейския съюз:

 

– Липсата на иновативни компании;

– Декарбонизация и конкурентоспособност;

– Сигурност и намаляване на зависимостта.

 

Най-силно впечатление, напълно погрешно, вероятно ще направи оценката за необходимите инвестиции за преодоляване на тези предизвикателства – между 750 и 800 млрд. евро годишно. Това не е общият размер на средствата, а необходимите допълнителни инвестиции, инвестиционна дупка, липсващи пари или както искате го наречете в допълнение към инвестиции, които така или иначе се правят и в момента.

 

Ако към тази сума обаче прибавим и други оценки на различни институции за зелени политики (не е двойно броене с декарбонизацията), транспорт, дигитализация, електроенергийни мрежи (газовите не са включени), сметката достига около 1,9 трилиона евро годишно.

 

Това е около 11% от прогнозния БВП на ЕС през 2025 г. И пак да подчертаем – това са допълнителни инвестиции към всички други такива, всички разходи, социални програми, субсидии и т.н. За сравнение – годишните разходи за лихви по публичния дълг на страните от ЕС през 2023 г. са над 290 млрд. евро и едва ли можем да очакваме да се свият.

 

Не знам дали подходящият лозунг за тези политики е „Пари кат‘ вестници“, „Пàри нема, действайте“ или „Братко, ако имаш проблем и не можеш да го решиш с пари, ще го решиш с много пари“, но поставянето на цена измества фокуса на доклада и неминуемо ще създаде грешни икономически и финансови стимули. Казано по друг начин – нови балони.

 

Докладът всъщност обръща много повече внимание на така омразните на всички структурни реформи, за които се говори в началото на века, после – след Голямата рецесия и кризата с публичните дългове в еврозоната, после – след пандемията и т.н. Накратко – това са реформи, които в ЕС последно се виждат през 90-те години и целят конкурентоспособност, заетост и по-висок стандарт на живот.

 

Но политическият живот е малко по-различен от реалността и по време на криза/война не е моментът за реформи, а след кризата, когато икономиката расте, няма необходимост от тях и няколко десетилетия по-късно стигаме до Доклада на Драги.

 

(The future of European competitiveness)

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.