Loading...
Вчера излезе дългоочакваният и разговорно кръстен Доклад на Драги, който представя три основни предизвикателства пред Европейския съюз:
– Липсата на иновативни компании;
– Декарбонизация и конкурентоспособност;
– Сигурност и намаляване на зависимостта.
Най-силно впечатление, напълно погрешно, вероятно ще направи оценката за необходимите инвестиции за преодоляване на тези предизвикателства – между 750 и 800 млрд. евро годишно. Това не е общият размер на средствата, а необходимите допълнителни инвестиции, инвестиционна дупка, липсващи пари или както искате го наречете в допълнение към инвестиции, които така или иначе се правят и в момента.
Ако към тази сума обаче прибавим и други оценки на различни институции за зелени политики (не е двойно броене с декарбонизацията), транспорт, дигитализация, електроенергийни мрежи (газовите не са включени), сметката достига около 1,9 трилиона евро годишно.
Това е около 11% от прогнозния БВП на ЕС през 2025 г. И пак да подчертаем – това са допълнителни инвестиции към всички други такива, всички разходи, социални програми, субсидии и т.н. За сравнение – годишните разходи за лихви по публичния дълг на страните от ЕС през 2023 г. са над 290 млрд. евро и едва ли можем да очакваме да се свият.
Не знам дали подходящият лозунг за тези политики е „Пари кат‘ вестници“, „Пàри нема, действайте“ или „Братко, ако имаш проблем и не можеш да го решиш с пари, ще го решиш с много пари“, но поставянето на цена измества фокуса на доклада и неминуемо ще създаде грешни икономически и финансови стимули. Казано по друг начин – нови балони.
Докладът всъщност обръща много повече внимание на така омразните на всички структурни реформи, за които се говори в началото на века, после – след Голямата рецесия и кризата с публичните дългове в еврозоната, после – след пандемията и т.н. Накратко – това са реформи, които в ЕС последно се виждат през 90-те години и целят конкурентоспособност, заетост и по-висок стандарт на живот.
Но политическият живот е малко по-различен от реалността и по време на криза/война не е моментът за реформи, а след кризата, когато икономиката расте, няма необходимост от тях и няколко десетилетия по-късно стигаме до Доклада на Драги.
(The future of European competitiveness)
