Прекрасна визуализация на ролите на различните енергийни източници в електроенергийната система!
Американски енергиен експерт е представил данните за производството на електроенергия от различните видове централи в САЩ (всички 48 свързани щата; без Аляска, Хаваите и Пуеро Рико) през седмицата 23-30.08, когато системата бе под натиск от високите температури.
Отляво има 6 графики (лявата страна отгоре надолу е газ, въглища, водна енергия, а дясната страна отгоре надолу е вятър, слънчева енергия, ядрена енергия). Оста y показва производството на електричество в използвана мощност MW, а оста x е съответното търсене в MW. Скалите по y се различават, тъй като различните източници дават различно по мащаб производство – например газовите ТЕЦ дават средно около 10 пъти повече от ВЕЦ.
За седмицата енергийното потребление е покрито със следното общо разпределение: 46% от газ; 17% от въглища; 17% от АЕЦ; 8% от вятър; 5% от слънце; 5% от ВЕЦ.
Ясно се вижда следното:
1. Ядрената енергия дава само базова енергия без съществени изменения. Доставя голям дял от общото количество = вятър + слънце + ВЕЦ.
2. Газовите и въглищни ТЕЦ показват отлична корелация между търсенето и предлагането – работят повече, когато системата има по-голяма нужда. Очевидно служат за баланс и пикова енергия, но дават толкова голям дял от общото количество (63%), че явно носят и много базов товар.
3. ВЕЦ също показват добра корелация между търсене и предлагане, но дават само 5% от общото количество, тоест имат основно пикова роля.
4. Соларите очевидно работят понякога. Показват някаква връзка с търсенето (денем), но тя е далеч от статистическите разбирания за корелация. Произведените количества ток (само 5% дял) са смешни на фона на инсталираните мощности.
5. Вятърът не само, че не е постоянен, но даже показва видима обратна корелация между търсене и предлагане, тоест произвежда повече при намаляване на търсенето (нощем).
Очевидно системата функционира добре благодарение на работата на конвенционалните източници, които имат своите добре дефинирани роли. Слънчевите и вятърни централи дават нещо, но то е напълно неконтролируемо, тоест с много ниска стойност. Докато проникването им е относително ниско, това е по-скоро положителен принос. Когато обаче надмине определени нива (които зависят от физикогеографските и икономически условия във всяка страна), тогава започват по-скоро да тежат на системата и водят до технически и пазарни проблеми – небаланси, отрицателни цени и др.
В САЩ най-ярко това се вижда в Калифорния, а в Европа – в Германия, Дания, Португалия. Разликата е, че Германия има достъп до ядрените централи на Франция и Швейцария, големите ВЕЦ на Норвегия, Швейцария и Австрия и въглищните ТЕЦ на Полша, които успешно я балансират… засега.
Текстът има образователен характер и не е препоръка за инвестиции.