Преди няколко седмици коментирах пред Bloomberg, че VW може да затвори заводи в Германия за пръв път в историята си. Това се потвърди от самата компания вчера. Според нея ще бъдат спрени „поне“ три фабрики и „десетки хиляди“ служители – освободени. Останалите на работа ще получат понижения на заплатите.
Една от причините е, че някои от заводите им имат с 50% по-високи оперативни разходи (разбирай заплати, осигуровки, режийни и т.н.) от конкурентите.
Обаче днес президентът на германската аутомотив индустрия (VDA) Хилдегард Мюлер хвърли още по-голяма бомба: според проучване на асоциацията през следващите десет години са застрашени 190 хил. работни места в аутомотив сектора на Германия и свързаните индустрии. За съпоставка, в момента във VW работят около 300 хил. души. Отварям скоба: България също е силно свързана като производител и доставчик на компоненти за Германия.
Причините не са само мениджърски грешки, а и политически.
През последните малко над две десетилетия VW рухна от компания, която построи чисто нов прозрачен завод, в който се произвеждаше една от най-добрите и визионерски коли, правени някога – VW Phaeton до бизнес, който съкращава заводи и хора, за да оцелее. Разбира се, през този период компанията имаше грандиозни проблеми, например Dieselgate (както и самият Phaeton, доколкото тя губеше пари за всеки продаден автомобил). Но даже и без другите германски производители да имат сътресения от подобен магнитуд, при тях същото нещата не са твърде розови.
Има две лоши новини за бъдещето. Първо, германците – а и европейците като цяло – не копнеят за електромобили, но динамиките в отрасъла са за друг пост. Второ, няма абсолютно никакъв шанс аутомотив секторът на Европа да се конкурира с китайските производители. В началото на година самият Мъск призна точно това – без правителствени протекции, китайските компании „ще издухат конкуренцията“, а Tesla е по-напред с материала от германските производители.
Трудно ми е да си представя как днешните тенденции ще се обърнат, трудно ми е да си представя как Германия ще има икономически растеж в бъдеще, предвид трайната деиндустриализация и миграция; а сега, изглежда, автомобилните компании се насочват да са следващата жертва на първия феномен. И това се признава от самите тях.