Понеже идват Хелоуин, после Денят на будителите, после Задушница, и има опасност да си изповадите очите, ще ви кажа няколко неща.
Мама има гостенки. Обсъждат разни важни неща. И стигат до една невеста, забременяла докато съпругът ѝ е в затвора. А мама. Философ е. Гледа на нещата от висоти, недостъпни за простосмъртните:
– Абе, жени, досега ревахте, че селото опустява. Сега ревете, че дете ще се роди. Манете ората! По добре деца да правят, а не да се бият.
Аз се скъсах от смях, а приятелките ѝ млъкнаха и почнаха да обсъждат турския сериал.
Та и аз явно съм позаразен с нейната философия. Това са снимки на две български деца. И двете са родени в Англия. На двете снимки са в България. Едната е от Хелоуин. Маскирани. Щастливи. Другата от Коледа. Щастливи. Любопитни. Седнали на сламата, а мама им разказва за Бъдни вечер. До тях обредните хлябове. Сега ми кажете, какво лошо има в тия два празника! На мен лично не ми пречи да почерпя маскирани деца, а след два месеца да седна на сламата и да ям чесън. Да ме не отмъкнат караконджите. А на Зарезан да се осветкам като донски казак.
Такъв съм, некъв… Интернационалист.
И още нещо. Тая година тия деца пак ще се маскират. В Англия. На Бъдни вечер ще седнат на сламата. В Англия. И техните приятели ще ги видят. И може да поискат и те да седнат. Това е. Ама и не е.
Едното българче, родено в Англия е в годишния сборник на училището. Някъде по Англия. Със стихче.
Това е. Кто понял, понял. А на мен ми се драйфа от псевдопатриоти.
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов