За пореден път обикаля тази графика и за пореден път се дразня от нея. Количеството прочетени книги не е индикатор за каквото и да било – в безкрайно широката категория „книги“ влизат всякакви неща, в това число любовни романчета, чиклит, опусите на Дан Браун, селф-хелп, хомеопатия и чакри, съвети за лични финанси, неща които не знаете за Третия райх и други безсмислия.
Това, че някой си прекарва свободното време в четене не ни казва много, тъй като може (и даже е вероятно, ако съдим по класациите на най-продаваната литература) да консумира горното, което води предимно до закърняване на интелекта.
Далеч по-интересно би било да видим колко се чете качествена литература, само ако можехме да достигнем до единно и всепризнато определение за такава. През това време обаче, нека не абсолютизираме „четенето“ като нещо непременно добро и велико.