Loading...
И друг път съм го разказвала, но ще припомня.
Това, което ме порази – не, което направо ме шокира, когато през 1990 – 1991 дойдох да живея в Холандия беше… ДОВЕРИЕТО.
Поне 3-4 години не можех да свикна с това, че няма нужда нито да доказваш, нито да се оправдаваш, за каквото и било.
Че хората, вкл. чиновниците не само вярват на думите ти, но че думата ти е достатъчна, че не ти искат даже документ.
Такъв шок!
Влизаш в банката, не ти искат документ за самоличност.
В началото на 90-те в Холандия никой за нищо не ти искаше и даже нямаше право да ти иска документ за самоличност, дори полицията.
Хубаво, ама като им се качихме на главата – ние все още не толкова, че бяхме с визов режим, но братята мароканци, турци, и други такива, дето си носеха тарикатлъка от хубавите си демократични държави, от които идваха, та се наложи и холандците да си вадят карти за самоличност.
И горките момичета в банките, умираха от неудобство да те попитат за документ някакъв; за тях това също бе културен шок.
Но да се върна на темата за ДОВЕРИЕТО.
Искаш на касата в супера да ти развалят, за да пъхнеш монета в количката, а момичето ти подава един гулден.
Ей така – на доверие, че ще се сетиш после да го върнеш.
В България от невръстни деца бяхме свикнали, че не ни вярват и туй то. Никой не ни вярваше – нито родители, нито учители.
Както казваше един приятел: събуждаш се виновен, цял ден ходиш виновен, лягаш си виновен, заспиваш виновен, събуждаш се виновен.
Не знам как ще се излекуваме от епидемията на недоверието след вече 80 години ЛЪЖИ.
У нас никой на никого не вярва.
Държавата не вярва на гражданите, гражданите не вярват на държавата, политиците не вярват на избирателите си, те пък хептен не вярват на политиците.
На медиите пък изобщо никой не вярва, даже самите журналисти.
Хората не вярват нито на съпрузите си, нито на родителите си, нито на децата си.
Не вярват и на приятелите си, не вярват и на съмишлениците си.
А мен първите 4-5 години в Холандия ме болеше гърбът- тъпа постоянна болка.
Оказа се, че е от стрес. Ами лесно ли е? Такъв културен шок.
Идваш от страната на НЕДОВЕРИЕТО и попадаш в страната на ДОВЕРИЕТО.
