Loading...
Седим с приятели в една варненска кръчма. Само ние. После идват 30-40 момичета и момчета. Прекрасни деца. Красиви. Усмихнати. Красиво облечени. 14-15 годишни деца. С тях е и около 30 годишен мъж. Красив. Носи се смях. После диско водещия пуска музика. Хоро. Децата скачат. Играят. Не стъпват на земята, а летят. Красиво е. После пускат гръцко. Децата играят. Турски фолклор. Децата играят. Румънски. Децата играят… Разбираме, че децата са от някакво училище, където ги учат да играят. Мъжът с тях сигурно е преподавател. После пускат онова хоро от Рибново. Сещате се, нали? Хоро, събрало целите Балкани. Винаги съм се чудил, как в едно може да събереш мелодиите на България, Турция, Гърция, Македония, Румъния…
Децата летят над земята. Взимам телефона и снимам. И тогава мъжът става до масата. И чувам:
– Това е БЪЛГАРИЯ! Да живее България! Пирин!
– Да живее България! България! – отговарят му гласове от играещите.
Идва ми да тресна телефона от дансинга. Но гледам. Красиви деца играят красиво. В красива варненска нощ.
После отидох до тоалетната. А там на пода купчина тоалетна хартия. До коленете ми. Нарочно размотана и пръсната.
Та скъпи деца, прекрасни сте! Но искам да ви кажа нещо. Не си патриот, ако след теб оставяш насрана тоалетна. Не си патриот, ако крещиш в кръчма ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ. Обикновен бай Ганьо си. Ако обичаш нещо, не крещиш, че го обичаш. Същото е и с патриотизма. Не крещиш. Той е някъде в сърцето ти. Там, където е и БЪЛГАРИЯ. В едно ъгълче. Малко. До тях са обичта към майките и бащите. Към бабите и дядовците. Към предците. Към родния дом. Та са толкова лични и нежни, че няма нужда да крещите, за да ги имате. Те са полъх на бриз до Черно море. Те са шум на листата на старопланинските буки. Те са развълнувани от вятъра добруджански жита. Шум на рилска река. Те са пътека в родопска гора. Или мирис на рози в розова долина. Те са Тракия. Те са Пловдив и Капана. Те са тихи. Като нощ. В планината. Под звездно небе.
Патриотизмът, скъпи деца не е вик ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ. Патриотизмът е да учите. Да знаете. Да помогнете на бездомно животно. Едно вдигане на захвърлен на тротоара фас е стократно по-патриотично от ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ, извикано в кръчмата. Едно засадено дърво и то. Или едно отстъпено място в автобуса.
Това е, скъпи мои деца.
ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
