Loading...
Ще ви разкажа историята, която ми отвори очите.
За трети път на бензиностанцията идва да зарежда украинец. Джип. Със затъмнени стъкла. Форд. Между 30 и 35 годишен.
Не стига, че е стиснат, обърнал е джипа на газ, но и дюзата е набутал под бронята. Та трябва да пълзя докато набутам пистолета. Не стига това, но стои и не мърда от джипа. Да не го излъжа. После пали джипа и го маха от колонката. Спира пред вратата. Да се фука. Бави се вътре. Излиза. Плаща. Не приказва. Само се усмихва самодоволно. И тая вечер същото. Ама не баш. Излиза да плаща и с него някакво украинче. 5-6 годишно. Влиза с него и става пред касата. Детенцето пипа някакъв Киндер. Той строго му казва да ги остави. Ба си бащата. Стиснал се за един Киндер за два лева. Купувам и го подавам на хлапето. То гледа ту мен, ту баща си. Не го взима. Азовец непораснал. После го взима.
– Спосибо!
Гледам как се качват. А зад вратата още едно азовче. На 3-4 години. Казвам му да изчака. Взимам още един Киндер. Стигам до джипа, а отвътре рев. Тоя нацист сигурно бие децата си. Подавам десертчето на хлапето. А там още едно. На година и половина. Игор. Реве та се не трае.
После пием с бащата кафе. И той Игор. Държи малко нацистче на коленете си и го друса. А то говори нещо и се смее. Сигурно си спомня за майка си. Лекарка. Останала в Харков. Изгонила децата и мъжа и децата си да ни съсипват бюджета. И да наглежда родителите си. Баща ѝ е с инсулт и не може да ходи. Майка ѝ е починала. Разказва ми, а от очите му само що не са потекли сълзи.
А до нас две малки нацистчета гонят три малки котенца. Полудиви. Оня ден един луд сгази майка им.
Това е. Как да обичаш такива хора. Украинци. Нацисти. Зарязали род и родина и дошли да ни тормозят. Нас. Великите българи.
Деда Ванга Нюз – Блог на Роси Антов
