Loading...
„Когато в предизборна кампания кандидатите обещават да се грижат за вас, това означава първо контрол и едва след това всичко останало. Всъщност изборът е кой да ви контролира.“
(авторът, 19 октомври 2024 г.)
„Деветте най-ужасяващи думи в английския език са: Аз съм от правителството и съм тук да помогна.“
(Роналд Рейгън, 12 август 1986 г.)
Предизборните платформи на всички партии обещават помощ, грижа и подкрепа „от страна на държавата“. От общия брой на избирателите 3,5 милиона работят за себе си или по договор с работодател. Затова повечето партии са принудени да обещаят нещо, свързано със заетостта и заплатите.
Заетостта на работещите зависи от заетостта на работодателите. Останат ли без работа, същото ще се случи и на работещите при тях. Връзката между едното с другото обаче не наднича от нито една предизборна програма.
Трудът в програмите накратко
В управленската програма на ГЕРБ „заетост“ се споменава 12 пъти, като програми на съответната агенция и „цялостна система“ за продължаващо през целия живот обучение и „гъвкави условия на труд“.
От „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“ предпочитат да говорят за премахване „икономически диспропорции“, „човешки капитал“ и привличане на диаспората. Нещо такова казва и Министерството на финансите.
В неактуализираната програма на ДПС (което след раздора между Ахмед Доган и Делян Пеевски се явява на изборите като „Алианс за права и свободи“) има обещание за държавна помощ за дигитална заетост. Подобно е и възванието отпреди седмица на Икономическия и социален съвет. ДПС подчертава „демографската криза“, емиграцията и бедността. Тази „криза“ е друго общо място в изказванията на всички.
От ИТН освен това обещават данъчни облекчения за родители, по-висока минимална работна заплата (МРЗ) и необлагаем минимум при равния данък.
БСП и коалицията около нея предлагат същото, но по-радикално, прогресивно като данъци и с повече заклинания срещу неолиберализма (каквото и да означава тази дума).
Център в подхода на „Възраждане“ е „националният“ интерес, националната икономика, малкият бизнес – с много стимули и данъчни облекчения (това беше направено в Унгария преди две-три години, резултатът е плачевен) и разгръщане на държавния сектор. Накратко, мечтата е за връщане към периода преди 1989 г.
Заедно „помощ“, „грижа“, споменатите заклинания, „национален интерес“ са най-споменаваният предмет на защита. Едва ли някой се замисля върху етимологията и семантиката на думата “интерес“. В превод на български тя означава „съвместно съществуване“, „битие-между“.
Тукашната словоупотреба на думата е по-скоро вредна за икономиката и благосъстоянието. В тази кампания тя предполага изолация на стопанския живот и напускане на групата на страните с висок доход. Политическият език и клишета са изключително важен предмет за наблюдение и анализ.
„Демографската криза“ и някои факти
За демографска „криза“ или „катастрофа“ говорят почти всички. Всъщност става дума за процес, който се разгръща от повече от половин век. Последният най-висок (но все пак нисък) прираст на населението на България от 0,96% е регистриран през 1961 г.
През 1980-те най-високият е в рамките на 0,4% в началото на десетилетието, но преминава към отрицателни измерения през 1988-1989 г. След 1990 г. темпът e постоянно отрицателен, с няколко резки спадове през 1990 (-1,8%) и 2002 (-2,2%). Най-драматично е положението през 2020 (-6,2%).
Политически дейци и наблюдатели най-често се оплакват от намаляването на раждаемостта като основна причина за недостига на работна ръка. Подобна некоректна оценка мотивира идеи стимулиране на раждаемостта. Те варират между възстановяване на „ергенския данък“ (въпреки опита на неговото налагане от 1932 и 1992 г.) до безплатни ясли и градини, и манипулиране на лихви по кредити за „млади“ семейства, каквото и да се разбира под „млади“. Ако подобни мерки са успешни, те могат да дадат известен ефект след няколко поколения.
На този фон коефициентът на раждаемост в България през 2022 г. (1,65 деца на една майка) изглежда по-добър от този в повечето страни в Европа (само в Грузия, Франция и Румъния той е малко по-висок). В Унгария, където от 15-на години се прилагат подобни кредитни политики, те нямат положително въздействие – коефициентът е 1,56.
Очевидно е, че раждането и отглеждането на деца не зависят нито от присъствието на правителствата, нито от културата и религията. В Полша коефициентът на раждаемост е 1,25, а в Турция – 1,63. На това отгоре, дори и да има успех, той ще се прояви на пазара на труда чак през 2050 г.
Проблемът с работещите „старци“
Следва проблемът с работещите „старци“. От данните на Националния статистически институт (НСИ) за последните 20 години се вижда, че само три възрастови групи увеличават присъствието си в (и са действителен резерв на) работната сила – тези над 45, 55 и 65 години.
При последната група увеличението слез 2003 г. е 183%. В мобилизирането на този резерв има два непосредствени проблема.
Първият е, че те нямат навик да учат (да увеличават квалификацията си) преди да са навършили 45 години. Броят на обучаващите се възрастни в България е 13 пъти по-нисък от процента им в ЕС и 25, 30 и 40 пъти по-нисък съответно от Естония, Нидерландия и Швеция.
Вторият проблем е, че преждевременната (или „предотвратимата“) смъртност на хора, недоживели до 65 години. Става дума за 1/5 от всички напуснали този свят. Според Петя Георгиева точно това е действителният демографски проблем. Той възниква, защото на по-ранна възраст тези хора са останали без грижа за благосъстоянието и здравето си. Какви са причините не е ясно, защото политическите партии не търсят и не предлагат отговор на този въпрос.
Никой не мисли за неработещите „млади“
Никой не обръща внимание и на неработещите „млади“. Става дума за около 200 хиляди души на възраст от 15 до 25 години. Сред тях през 2022 г. 102 хиляди са от български произход, 76 хиляди – от ромски, а 16 хиляди – от турски произход.
Във възрастовата група до 45 години общият брой вероятно е около 400 хиляди. Съотношенията по етноси се запазват.
Това е недостигът, такова е търсенето на работници на пазара на труда през 2024 г. Тези хора са „извън заетост, образование и обучение“ (ИЗОО). За тях има точна статистика, постоянни наблюдения и местонахождението им по общини е точно регистрирано.
Този „резерв“ на пазара на труд сякаш не съществува за политическите партии. От години споменаването му се смята за политически некоректно, вероятно вследствие на реториката на националистическите партии и ширеща се неприязън към онези, които с нещо са различни.
Хората в категорията ИЗОО не присъстват нито в Плана за възстановяване и устойчивост, нито в която и да е правителствена стратегия, нито в програмите на партиите.
Защо всичко това няма да се подобри
Напредък в решаването на тези и други подобни проблеми едва ли е възможен в обозримо бъдеще. Причините, освен постоянния примитив, са няколко.
Обещаваните средства за решаване на тези проблеми, поради очакването на избори, са „за всички“. Но са най-необходими за споменатите възрастови и етнически групи и техните общини. Посочването на бенефициент, може да предизвика отлив на избиратели, защото те вече очакват грижа по всевъзможни поводи.
Реално изразходваните средства за обучение (200 милиона евро от програмата за заетост на ЕС до 2027 г.) се разпределят по странен начин. Ваучерите или отиват за обучения и общини, където дават никакъв или отрицателен ефект, или са просто стимул за кандидатстване за пари. В области и общини с ръст на икономиката (и търсене на работници), проблемите се решават от работодателите в сътрудничеството с училища, колежи и университети.
Най-значимо за последните 10 години е увеличението на заплатите, разходите за труд и заетостта в администрациите, държавните и общински предприятия. Най-драстично намалява броят на работещите сами за себе (от 1.2 милиона до 830 хиляди). В икономиката това се нарича „ефект на прахосмукачката“: изкуственото увеличаване на цени и доходи изсмуква ресурс от други области на живота и икономиката.
По същия начин действат и липсата на фискална децентрализация (която да оставя 2% от данъка върху дохода на фирми и граждани там, където е произведен), автоматичното коригиране на МРЗ и липсата на свобода в договарянето на работа, особено на временна заетост. Тя би подобрила доходите на майки, родители, отрасли със сезонна заетост и хора в ИЗОО.
Задно с това настроението за необлагаем минимум, ако бъде въведен, е демонтаж на сегашните подоходни данъци, въвеждане на прогресивен данък от два прага и загуба на бюджетни приходи от порядъка на 2 милиарда лева. Изобщо наличните идеи за данъчни реформи и преразпределения намаляват стимулите за работа на възрастните работещи и младите неработещи.
Текстът е написан специално за Свободна Европа.
