Loading...
Времето захладня и отново започнаха съчиненията по картинки за моментното състояние на генерацията на ел. енергия, които са точно толкова полезни, колкото генерацията от ФЕЦ в светлата част на деня през изминалите седем месеца. Основните тези в момента са две:
1) ТЕЦ на лигнитни въглища се натоварват повече в студени дни (макар че видяхме голям товар и в топлите летни дни) и 2) без ТЕЦ si4ki 6e 0mrem. Има и трета – по време на планови ремонти на АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ заместват загубата на товара, но това не е вярно нито тази, нито миналата година.
Никой никога не е отричал, че ТЕЦ се натоварват повече по време на отоплителния сезон, но от миналата година ясно се вижда, че този ръст е все по-нисък в сравнение с предходни години (изключваме 2021-2022 г. заради проблемите с доставките на природен газ). Така например средният товар само от ТЕЦ на лигнитни въглища на 12 ноември т.г. е почти идентичен със същия ден през 2023 г. Разликата е, че 12 ноември 2023 г. е неделя, а т.г. е вторник и се наблюдава по-нисък товар през нощта и сутрешния пик и по-висок през деня и вечерния пик. И разбира се – работещите ТЕЦ се променят.
Без ТЕЦ в настоящата ситуация наистина сме загубени, защото не е ясно дали в момента има достатъчно мощности в региона, за да ги заместят, но отново – никой никога не е предлагал, обсъждал или дори помислял, че от днес за утре можем да затворим всички 4119 МВт инсталирани мощности на лигнитни въглища.
Това ще стане по естествен начин, защото докато ние спасяваме въглищата, останалите страни инвестират в по-ниско емисионни енергийни източници, които изяждат пазарния дял на българските ТЕЦ. Така например на 12 ноември България внася средно по 1230 МВтч всеки час и е нетен вносител във всеки час, докато в същия ден на миналата година има нетен внос от 426 МВтч на час, а между 8 и 13 ч. дори изнасяме малко. И това въобще не се дължи на цената на въглеродните квоти, защото в началото на ноември 2023 г. тя е около 79-82 евро/т, а за същия период на тази година е около 67-68 евро, т.е. себестойността намалява, но внасяме повече.
И внасяме повече от всички съседни държави. От нетен вносител на 12 ноември 2023 г. Гърция, Сърбия и Северна Македония се превръщат в нетен износител за същия ден на т.г. Това не е резултат от липсата на въглеродни квоти в Сърбия и Северна Македония, защото самите те са нетни вносители, т.е. износът към България е транзитен, а Гърция, също като нас, си плаща квотите. От голям нетен износител Румъния се превръща в по-малък нетен износител, като между 11 и 21 ч. внася ел. енергия, която вероятно транзитно преминава през България.
Турция е изключението от това правило с около 43% дял на въглищата в микса, 31% природен газ, 13-14% вода и 10% вятър, геотермална енергия и биомаса. От друга страна, миналата година, при по-високи цени на въглеродните квоти Турция е нетен вносител, така че и това не е черно-бял казус.
Казано накратко – изгубихме много време за стабилна трансформация на енергийния сектор (защото потреблението на ел. енергия зависи от много други неща, включително отоплението) и от нетен износител се превръщаме в нетен вносител. Все още има хора, експерти и политици, които считат, че България може да бъде енергиен хъб. Това може и да се случи, ако приемем няколко неопровержими факта:
1) електроенергийната система е много по-свързана със съседните страни – физически и пазарно – което означава, че имаме по-малък контрол върху случващото се. В макроикономиката това е известно като Нечестивата Троица – невъзможно е да се контролира едновременно валутния курс, да има независима парична политика и свободно движение на капитали;
2) конкурентните предимства на българската електроенергетика днес не са същите като през 2016 г. например. Ако искаме да запазим мястото си на енергийната карта на Европа, са необходими нови мерки, които не се изчерпват с нови ФЕЦ и батерии;
3) ролята на въглищата не трябва да се подценява, защото „всичко се случва“ – безветрие (2021 г.), горещини и безводие (2022 и 2024 г.), проблеми с доставките на природен газ (2021-2022 г.), аварии (2022 и 2024 г.). Тази роля обаче се променя – от базова мощност, която работи почти постоянно, към мощност, която е необходима в ключови моменти на пиково потребление, високи/ниски температури, системни услуги и т.н. Това, разбира се, означава и намиране на нови бизнес модели, които няма да открием докато не признаем един очевиден факт – българската енергетика има своите проблеми.
…а пък всичко това трябва да се случи без да удавим бизнеса във високи енергийни цени или да уморим населението от студ/жега…
Накрая – една картинка за цвят.
