Гърция го раздава много тежко по отношение на т.нар. енергиен преход – ако чете медиите, човек ще си помисли, че отдавна са забравили фосилните горива и живеят спокойно само на слънце и вятър. Да, ама не…
Червената крива на цените ясно индикира в кой момент настъпва по-сложна обстановка – в края на миналата седмица. Тогава рязко в микса се включват лигнитните ТЕЦ (кафеникавия цвят в основата), а газовите централи (оранжевите) започват да работят активно в цялото денонощие.
Графиката на микса за седмица 46 до днес (втората картинка) отлично показва как газът и въглищата дават над 75% от производството, а ВЕИ си почиват, въпреки че като инсталирани мощности многократно нахдвърлят фосилните ТЕЦ. В някои периоди на денонощието делът на фосилните централи достига над 93%. Точно през тази седмица Гърция започва да изнася много ток (средно 500-1000 MW) на север към България.
Голямата разлика между България и Гърция е, че там имат много газови ТЕЦ (6000 MW инсталирани мощности), които при тези цени на газа и въглеродните квоти са по-конкурентни от нашите лигнитни ТЕЦ. Гърция има и много инсталации за регазификация (което не им пречи да продължават да внасят и много руски газ).
Това ги прави по-конкурентни в мирни и предвидими времена. Цената на газа обаче (третата графика) не спи, а консистентно катери нагоре, тоест гръцката енергетика е силно зависима от вносен ресурс. Точно затова през 2021-2023 г. те купуваха много ток от нас. Обаче Гърция действа – там се инвестира много в развитие на собствения добив на газ. Това наистина би ги направило стабилен енергиен център.
Ние също бихме могли да имаме газови ТЕЦ, както и собствен добив на газ, но някой с много власт явно не иска. Затова все още разчитаме изцяло на лигнитните мини и ТЕЦ, както се вижда през същата тази седмица.