Loading...
От страницата на ЕСО, споделено преди малко*, става ясно колко абсурдна е логиката на зеления преход, особено в контекста на България. Делът на фотоволтаичните централи (ФЕЦ) е под 4%. Посред бял ден. Да се твърди, че времето е изключение за сезона, е несъстоятелно – днес сме едва 7 декември.
А сега помислете за предлаганото „решение“ – батериите. Батериите могат да балансират пиково потребление за няколко часа – 2 до 3, но за да бъдат заредени, отново е необходима електроенергия. Откъде ще дойде тя, защото трябва да бъде излишна, тоест да не бъде предмет на текущо потребление? В момента, при налични над 3 гигавата инсталирани соларни мощности, това е около 40 процента от инсталираните мощности, ви дават 4 процента?!
Днешният ден е неработен, което означава, че потреблението е ниско – липсва индустриалното натоварване, което обикновено добавя около 2 гигавата. Проблемът не е само базовото натоварване, което може да бъде компенсирано от АЕЦ, но и пиковете – сутрин и вечер. В момента те са почти изцяло поети от ТЕЦ-ове, работещи на въглища.
В същото време, газовите централи в съседни държави – Гърция, Турция, Сърбия и Румъния – осигуряват гъвкавост, докато в България такива липсват. Иронията е, че страната ни разполага с местни газови находища, но не ги разработва. Вместо това, внасяме природен газ, добит със забранени у нас технологии.
Къде в това виждате управленска логика, здрав разум или стратегическа мисъл? На хартия имаме няколко енергийни стратегии, редица министри (много от тях под влиянието на ГЕРБ и Пеевски), президент и победители в избори. Реалността обаче е тревожна:
Газовите дружества са на ръба – БТГ е силно зависима от приходите на Газпромбанк (над 90%), а ако санкциите останат, тя ще претърпи сериозни загуби. Състоянието на „Булгаргаз“ е още по-сложно – проблемът не е само в договора с Боташ. Фалит, удостоверен от одиторите на компанията.
Топлофикациите, особено в София, също са на прага на фалит. Защото не били „зелени“. Но без тях няма топло.
Електроенергетиката също е под натиск – ПАВЕЦ е практически извън строя, а въглищните централи са в очакване да бъдат премахнати през инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост, които обаче няма да ви добавят нито Ват енергия тази зима, нито следващата.
ВЕЦ-овете страдат от недостиг на вода – не само този сезон, но и дългосрочно, като източването им оставя населението без питейна вода.
Соларните панели и батериите са по-скоро удобен лозунг за политици, отколкото реално решение за енергетиците.
Дано ТЕЦ „Марица Изток 3“ бъде включена възможно най-скоро, за да избегнем режим на тока. Дано.
*07.12.2024г.
