• ТЕЦ МИ 3 заработи насила с два блока за около две седмици на януари;
• Същият месец България е нетен износител с около 100 ГВТч като половината от количеството е произведено от ТЕЦ-а; за сравнение през януари 2024 г. с работещи четири блока България е нетен вносител с 310 ГВтч;
• Средната борсова цена през януари 2025 г. е с 1,5% (4 лв.) по-ниска в сравнение с декември, за което допринасят достатъчно фактори извън работата на ТЕЦ.
• Като теглим калема – пак няма да има Апокалипсис, но преди два месеца се създаде изкуствена паника.
• От началото на януари спира транзитът на руски газ през Украйна, защото това трасе формира около 1/3 от всички доставки за ЕС;
• През първата половина на месеца борсовите цени намаляват, което показва, че страховете от декември са били спекулативни;
• През втората половина се увеличават заради аварии, по-ниски температури, по-голямо потребление в електроенергийния сектор;
• Доставките през Турски поток (1/3 от вноса от Русия) се увеличават с 1,3% при загуба от 100% на транзита; преноса през третото тръбопроводно трасе от Русия е прекратен от май 2024 г.;
• Като теглим калема – пак няма да видим края на света.
• Независимо от това работата на ТЕЦ не трябва да се оставя на емоционални решения преди празниците и подклаждане на страхове, че България не може да си осигури снабдяването с ел. енергия. Очевидно е, че системата се трансформира и в момента се намира във фаза, която все още изисква работата на конвенционални централи, но пазарът в сегашния си вид не може сам да я обезпечи. Затова е необходим нов механизъм, различен от студен резерв, който да помогне на конвенционални централи едновременно да запазят работата си, когато пазарите имат нужда от това, и да се трансформират успешно без това да влияе върху управлението на системата като цяло.
Руският природен газ не е по-лош от всеки друг такъв, но вече трябва да е ясно, че той е един от малкото, които вървят с поредица от рискове – измислени проблеми, които не позволяват увеличение на доставките, промяна в условията по договорите, директно спиране на доставки и т.н. Това са рискове, които следва да се управляват. В крайна сметка няма значение каква е цената му, ако не знаете дали утре ще го има или не.