Loading...
Слушайки парламентаристите, тази година се насочваме към „бюджет на Шрьодингер“ – едновременно с дефицит от 3% и 18 млрд. лв. дупка, която би възлизала на 9% от БВП.
Няма икономическа причина бюджетът да е на дефицит, камо ли да говорим за рекордни свръхразходи. Причината е политическа, а именно желанието на управляващите да разходват гигантски суми – първото правило на икономиката е законът за оскъдността; първото правило на политиката е да опита да премахне първото правило на икономиката. И докато икономическите проблеми често се превръщат и в политически (гледам към вас, Макрон, Трюдо, Шолц, Байдън, Стармер), то сметката винаги се плаща от нас данъкоплатците, а вече и при растяща лихва.
Защо за поредна година говорим за дефицит (вече и свръхдефицит, ако се приеме идеята за дупката от 18 млрд. лв.), какво превърна Аржентина в пример, че може да се постигнат стабилни публични финанси и рекорден икономически растеж едновременно и какво ще стане със сметката, която трябва да плащаме – в интервюто.
С подобно управление на публичните финанси и хронична склонност към свръхразходи, независимо от кое правителство, две неща са напълно сигурни: дълговете ще ни тежат все повече в бъдеще и ще продължаваме да водим същите разговори по медиите и всяка следваща година.
