Loading...
Спомняте ли си как държавата, в лицето на Министерството на енергетиката, щеше да дублира неустойките, които се дължат от електроразпределителните дружества на домакинства, останали без захранване по празниците? Днес Комисията по енергетика към НС реши и точно как да стане това: МЕ дава пари на ФСЕС, ФСЕС дава пари на крайните снабдители, ЕРП връщат парите, дадени от ФСЕС.
Първо, това няма нищо общо със заявката на МЕ от декември, обясненията, че имат осигуреното финансиране и т.н. Реално това е налагане на допълнително наказание на дружествата, което разбира се в правомощията на законодателя.
Второ, и по-важно, това затвърждава практиката за политическа намеса в работата на уж независимата Комисия за енергийно и водно регулиране. Неустойките не мрежовите компании са уредени в общите им условия, които се одобряват от регулатора, а сега, след събитието, парламентът решава, че тези санкции не са достатъчни и ги удвоява.
Това напомня на:
• мораториума върху предложените по-високи регулирани цени в края на 2021 г.;
• опитите за повторен такъв в края на 2024 г.;
• изслушването на председателя на комисията в НС, защото някой се притесни, че цената на ел. енергията може да се увеличи с 10-20-50% преди въобще КЕВР да публикува ценовото си предложение;
• и като цяло ни връща към тъмните години на енергетиката 2013-2015 г.
Трето, и може би най-важно, регулаторно одобрените инвестиции са ниски, за да могат да се поддържат регулираните цените на едни от най-ниските нива в ЕС. Същевременно почти няма достъп до безвъзмездни средства или регулаторни инструменти, които да насърчат използването им. Колкото и да се търси баланс между ползи-разходи, когато общият размер на средствата е недостатъчен, винаги ще има слаби места. Административните процедури са безкрайно тромави и остарели и докато се облекчават за нови ВЕИ проекти, не са мръднали за изграждане и поддържане на мрежова инфраструктура. По празниците видяхме как министерството и регулаторът си прехвърлят отговорността за прекъснатото захранване и като нямаше какво повече да кажат, стигнаха до „логичното“ заключение, че дружествата са виновни и е трябвало да инвестират повече в превенция, вместо в отстраняване на проблема. Тук е моментът да напомним и на двете институции, че дейността по пренос и разпределение и 100% регулирана; не е като тези дружества да са оставени на произвола на пазара.
Както и друг път – искат се качествени услуги, но на ниски цени, както искаме образование, здравеопазване, пътища и т.н. на световно ниво, но с ниски данъци и държавни разходи. Всъщност единственото по-лошо от това е, че държавните разходи нараснаха главоломно, докато качеството на услугите не е много по-добро.
