Противопоставянето на „икономиката“ срещу „екологията“ е сред най-вредните послания, които модерното зелено движение успя да наложи в обществото. В края на краищата точно то ще му изяде главата и ще го захвърли на бунището на историята.
Резултатът от референдума – 70% гласували против „екологичната инициатива за живот в рамките на планетарните граници“ – е показателен за отношението към подобни самоубийствени идеи. Гласували са под 40% от имащите право на глас. С доста голяма сигурност може да се твърди, че негласувалите масово биха били против – просто темата им е била наистина маловажна и са я неглижирали.
Малко вероятно е обаче хората да са осъзнавали какво точно значи подобна инициатива. Ето какво са искали дините:
Приемането на екологичната инициатива за живот в рамките на планетарните граници до-факто би означавало в следващите 10 години средният жител на Швейцария да намали потреблението си на стоки и услуги 2,5 ПЪТИ и въглеродният отпечатък на консумацията си с 90%, тоест да спре да яде месо, да не лети със самолет, да не притежава собствена кола и т.н….
Реално са питали хората дали искат веднага да настъпи зрял социализъм и да обеднеят брутално, защото в „рамките на планетарните граници“ живеят само в страни като Куба и Северна Корея.
Всъщност, чиста околната среда и запазена природа – тоест това, което обичайно разбираме под „екология“ – има само в богатите страни. „Екологията“ е следствие от „икономиката“ и точно Швейцария е идеален пример за тази зависимост. Противопоставянето им е идеологически похват на радикалните дини.