Около 5000 души щели да бъдат заети с изграждането. А появата на такова чудовище у нас би привлякла и много други инвестиции, свързани с инфраструктура и изкуствен интелект.
България искала да привлече тази инвестиция като предложи използването на изобилната, надеждна, чиста и евтина енергия на АЕЦ Козлодуй, защото точно толкова ток ще му трябва на този център.
Дотук добре! Обаче възниква логичният въпрос:
Кой ще захранва останалата част от икономиката и бита?
Тъй като всичко трябва да се случи относително бързо – в рамките на следващите 1-2 години – възможностите за надграждане на съществуващите мощности с такова количество БАЗОВА енергия са силно ограничени. Единственият реалистичен вариант – ако приемем, че реакторите на сагата АЕЦ Белене са загубени – е следният:
Комплекс Марица-изток се натоварва на 100%. Мините и всички налични централи отново започват да работят като базови мощности, тоест в непрекъснат режим близо до максималния си капацитет. ТЕЦ Варна се завръща с всичките си 1200 MW на черни въглища – трябва само едни сероочистки да се инсталират. ПАВЕЦ Чаира се ремонтира максимално бързо.
Дори това няма да е достатъчно. Ще трябва бързо на наличните площадки да се появят и няколко малки газови централи – възможно е в спешен порядък – които да поемат работата на големите ТЕЦ по балансиране на мрежата.
Тогава България отново ще има изобилна, надеждна, чиста и евтина енергия и ще може да си позволи инвестиции в енергоемки индустрии.
Има само едно условие: За да стане всичко това трябва само да се прекрати заплащането на въглеродни квоти или цените им да се върнат на нивата от 2017 г., тоест под 5 евро/тон или колкото са в Китай и САЩ. Неслучайно такива мощни изчислителни центрове има почти само там.
Ами сега?