Loading...
Германия е моделът за енергиен преход от конвенционални източници към ВЕИ в електроенергетиката. Темпът на добавяне на нови ВЕИ мощности рязко скочи след 2020 г. и особено след началото на войната в Украйна, когато стана очевидно колко зависима от природен газ е Германия. Към края на 2024 г. страната вече има инсталирани 96 GW фотоволтаици, 72 вятърни, 6 GW водни и 9 GW ТЕЦ на биомаса. Освен това към тях вече има добавени и 19 GWh батерии – повече от половината в Европа.
Втората инфографика долу отлично показва резултатите и по-точно – какво се случва с потреблението на природен газ за производство на електричество в Германия. То достига годишен максимум през 2020 г., а пикът на сезонното потребление е през първото тримесечие на 2021 г.
С текущата зима обаче дойде лошото време, а с него – и лоши новини. Януари отчете рекордно историческо месечно потребление на газ за електричество. Най-високото дневно потребление е отчетено на 15.01.25 г., а всички 10 денонощни рекорда също са регистрирани тази зима – средно 380-420 GWh/ден, което е около 20-25% над миналите рекорди.
Оказва се – защо ли изобщо някой се изненадва – че в условията на истинска зима няма абсолютно никакво значение колко инсталирани мощности на временни енергийни източници има една страна – била тя и толкова перфектно свързана с всички съседи наоколо. Въпреки огромния внос от Франция (АЕЦ), Норвегия (ВЕЦ), Полша (въглища) и другите си съседи, Германия накрая пак опира до газовите си централи, за да оцелее в Dunkelflaute. В студа на безветрената тъмнина значение има колко електричество системата може да осигури във всяка конкретна секунда. Средните годишни показатели са безсмислени, а модерните батериите – безсилни.
В случай, че се чудите как така газовите ТЕЦ правят нови рекорди в производството, докато Германия уж прави всичко по силите си да се отърве от фосилната си зависимост, отговорът е прост – в последните 5 години Германия увеличава газовия си капацитет с около 20% или нови 6.8 GW.
И накрая най-важното:
В онзи 15.01.25 г. рекордните 420 GWh на газовите ТЕЦ на Германия бледнеят пред приноса на въглищните ТЕЦ, които дават общо 444 GWh или 38% от производството през денонощието. Третият най-голям енергиен източник за Германия същия ден се явяват централите на съседни страни – ядрените на Франция и Швейцария, въглищата на Полша и водните на Норвегия – от които Германия внася 179 GWh. Това са цели 12.3% от потреблението или средно 7.5 GW непрекъснат внос – колкото произвежда и потребява цялата електроенергетика на България в най-тежките студове. Германия преживява този ден като смъртно болен, поддържан от системи, през които приема жизненоважна глюкоза. Вместо да намаляват, тези дни стават все повече и по-чести с напредъка на Energiewende.
Електроенергийната сигурност и независимост на една страна не се измерва в увеличаване на дела на местни ВЕИ в средни за годината стойности на каквото и да е. Тя означава да бъдеш в състояние да покриваш пиковото потребление на икономиката си във всяка секунда и при всякакви метеорологични условия с надеждни източници от местен произход. След затварянето на ядрените централи (горивото им може да се съхранява години, така че се броят за местна енергия), в Германия в значим мащаб това са само лигнитните мини и ТЕЦ. Целият немски енергиен преход от началото на века до днес може да се определи като:
Процес на планирано увеличаване на енергийната зависимост и цената на електричеството, водещ до съсипване на индустрията и обедняване на населението на Германия.
Случайно или не, всичко започна със Закона за подкрепа на ВЕИ от 2000 г. (Шрьодер, впоследствие член на борда на Газпром), продължи с Atomausstieg (Меркел) и изграждането на нови газови ТЕЦ по време на война срещу най-близкия източник на изобилен и евтин газ (Шолц).
Към днешна дата Мерц заявява още повече от всичко гореизброено, като се променя само източника на газ. Надявам се овреме да се освести, защото цяла Европа е силно зависима от успеха на Германия, но в политиката тези дни нищо не може да се предвиди.
